Идейният хаос днес в главата на не малка част българите е потресаващ. И няма как да е иначе. Десетилетия наред всеки с различна от господстващата идеология  -  е бил смазван и опоскван публично.

Поколения наред са живели в лъжа и страх. В постоянен донос и компромат. Да имаш идеи  - логични и структурирани  -  е било престъпление. Да изразяваш идеология различна от постановената  -  самоубийство.

ДС наследството и уроците по черен ПР

Законът за разделението на труда и специализацията му си важи винаги  -  50 години някакви хора са се упражнявали в клеветничество и мракобесие, берат плодовете на усилията си с пълна сила и днес.
Мразиш някого, завиждаш му?

Удари го по това, което му е силата. Ако някой е враг на режима  -  пусни мълвата, че е твой агент, че си го купил. Няма значение, че може да те прави на пух и прах в писанията си или че си принуден да го бастисаш, че да замълчи.

Народът ще повярва  -  защото е по-лесно. Защото му дава обяснения. Щото оня е врагът, бе!

Историческа справка

Маркс въвежда прийома за "поли-логизма”  -  няма една логика. Логиката на пролетария е една, на буржоата  - друга. Не е важно какво се казва  -  важно е кой го казва. Ако е "буржоа”, той брани своята „класа”. Ако е пролетарий  -  е прав. Нищо, че Маркс и Енгелс струг и чук не са пипали и произхождат от богати семейства. Маркс е син на заможен еврейски юрист, Енгелс е богат „капиталист”, подсигуряващ прехраната и писането на съратника си. Те са изключени по подразбиране от това „правило”.

Няма значение какво казваш  - важното е каква е баба ти. Не е важно и че заставаш зад думите си  -  с дела и действия. Важното е клеймото.

КОЙ

Изобретателят на безименното понятие КОЙ е безсрамник и подлец, защото ни освободи от отговорността  -  на действията и думите.

„Кой” не е един, „кой”– са много. Това са бизнеси, които кадруват в Съдебната система или вкарват парламентаристи да им пишат специални закони за специалните им интереси. Това са жадни за власт над съгражданите си хора  -  които се бутат да „влизат” в „политиката”  -  въпреки очевидната й нечистоплътност.

„Кой” не е абстракция и ако днес е един, утре ще бъде друг. Ако българинът не прегърне чистия идеализъм на свободата  -  индивидуална, принципна, за всеки и неотменно  - той е загубен.

Не десетилетия  -  векове ще минат в злободневене и псуване на живота. Все ще си е беден и все няма да знае защо. Все ще има ня-Кой, дето да се е възползвал от труда и парите му и все няма да му е много ясно: "Абе аджеба  -  „верно КОЙ?”.

Къде е проблемът?

Да е ясно: в Левиатан  -  монополистът в принудата, разполагащ с репресивния си апарат и власт над нас — държавата.

Който овладее нея  -  става Кой. С нея расте и той. Винаги и навсякъде. Но не е виновен Кой. Той в някакъв смисъл е рационален. Като може  -  защо не?! Проблемът е: наличието на такава голяма баница (крадена) и някой, който да раздава парчетата. Въпросът е, че т. нар. „баница” е нашата иззета частна собственост. Която следва да си е у нас, да я харчим по наше усмотрение. Докато битката не стане за това, а е за КОЙ да раздава парчетата и на кого  -  няма да го бъде.

Засега: българинът не оспорва монопола в правораздаване или сектор сигурност, нито обявява държавното образование като пълен провал. Той е ок с тях. На него сякаш по-важният проблем му е  -  кой ще управлява този монопол.

Продължението четете тук

Коментарът е на Кузман Илиев, автор и водещ на предаването Boom & Bust по Bloomberg TV Bulgaria, както и водещ на Денят ON AIR.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Екип на Bulgaria On Air

• анализ
• Кузман Илиев
• Bloomberg TV Bulgaria