Снимка: Булфото

Проливните дъждове на Балканите може да се увеличат, прогнозира в интервю за "Труд" специалистът по глобално затопляне Кристофър Фийлд. По думите му все още се определя какви ще бъдат климатичните промени през ХХІ век. "Ако светът преследва една aмбициозна траектория на смекчаване на последиците от проблема, на упорита и истинска работа за  намаляване на емисиите, към 2100 г. можем да имаме свят, който е с около 2 градуса по Целзий по-топъл. Потенциално на Балканите можем да видим продължително увеличение на тежките дъждове, както и на топлинните вълни и сушите. Но светът би изглеждал повече или по-малко подобен на този, в който живеем и към който бихме се приспособили. Без такава програма, без амбициозни инвестиции и продължаващо ниво на емисиите е възможно да имаме свят, който е с 4 градуса по-топъл, а във вашия регион и с 5 градуса по-топъл. Това би създало планетата, много различна от днешната. Трудно е да се каже дали Балканите ще са като Африка или като Южна Италия", смята експертът.

Пред "Сега" Николай Нековски, заместник-кмет на град Мизия, отбелязва какво трябва да се направи, за да се върне градчето към нормалния живот, повече от месец след потопа: "Две са най-важните неща. Първото е съответните институции в лицето на областния управител да гарантират, че това няма да се повтори. Това означава, че трябва да се направят няколко неща. Всички язовири, които се сливат и оттичат по един или друг начин в р. Скът, трябва да се приведат в изрядно състояние. Трябва да се  контролира нивото на водата да не надвишава законно допустимите  норми, но това трябва да стане, след като всички язовири се източат и се приведат във вид по изискванията на Закона за водите и след това отново да се напълнят. Всички тези язовири са строени 40-те години по много примитивен начин - с каруци са се карали камъни, след това пръст се е трамбовала на ръка. Язовирните стени не са бетонирани и повечето са компрометирани. Те акумулират човешко нещастие под формата на бедствие и наводнение."

Ще ограничим сечта в защитените гори, заявява пред "Стандарт" Георги Костов, зам.-министър на земеделието и храните. Според него на територията на цяла България има нужда от разширяване на защитените зони. Така ще бъда ограничена сечта.

Четири деца припаднаха, след като 800 ученици от Природо-математическата гимназия "Акад. Сергей Корольов" в Благоевград бяха принудени да минат през металните детектори на НСО, за да зърнат президента Росен Плевнелиев на първия учебен ден, информира под глава "Преса". Гардовете завардиха училищния двор час преди церемонията. Строгият режим не подмина учителите, родителите и гостите на училищното тържество. Две линейки бяха пратени, за да свестят припадналите ученици.

Според статия в "Монитор" цената на гласа за изборите на 5 октомври скочи до 70 лв., след като на предходните парламентарни избори през 2013 година за "правилно" попълнена бюлетина се брояха около 30 лв. Скокът вероятно се дължи на строгите мерки, които предприе МВР срещу предизборния алъш-вериш.

 "Нужно е да има максимално широка коалиция", съветва от страниците на "Преса" Лидерът на АБВ Георги Първанов и уточнява:  "Коалиция, която да има подкрепата на поне 150 депутати. Защо не и на конституционно мнозинство! Това е моделът на тройната коалиция, който като замисъл бе добър. Той постигна своята историческа цел - влизането на България в Европейския съюз, но беше опорочен в годините след това. На България й трябва подобна коалиция и не е задължително тази коалиция да бъде идейно хомогенна. Тя може да включва формации от целия политически  спектър. Важно е обаче наистина това да са партии и коалиции на разума, на добре осъзнатия национален интерес, а не да са водени от някакви користни, личностни и групови намерения." По думите на Първанов най-лошият сценарий след изборите би бил еднолично управление. "Каквото видяхме по времето на ГЕРБ преди повече от година и половина, когато не бе ясно кой взема решенията, няма никаква последователност нито в посланията, нито в политиките. Когато има вътрешен коректив в самата коалиция, не казвам  дестабилизиращ фактор, и силна опозиция, тогава институциите биха работили много по-ефикасно", заявява Първанов.

41 души са уволнени от ВиК в Пловдив в края на миналата седмица. Те са изведени от предприятието още същия ден, след като им е връчено едномесечното предизвестие и веднага им е изплатено обезщетение за неспазването му, пише под глава "Дума". Управителят на предприятието Манол Генов е освободен още на 4 септември. На неговото място е назначен Спартак Николов, който беше зам.- управител на дружеството по време на управлението на ГЕРБ. Сред освободените има ръководни кадри, администратори на изпълнителско ниво и дори шофьори. Очаква се метлата да обхване още 100 работници и служители.

В интервю за "24 часа" криминалният психолог Росен Йорданов  споделя: "Аз мисля, че след акцията в Лясковец са подправяни документи и са съставяне планове после. Всъщност те, ако реално бъдат проверени, ще излезе, че има план, но него всъщност го е нямало в момента, в който става цялата тази история. Предполагам, досещате се, че натискът идва от г-н Светлозар Лазаров и конкретно от командира на поделението Георги Гайков." Според Йорданов има много скрити детайли около разследването и по-конкретно до всичко, касаещо подготовката на операцията.  "Действията на командването по време на акцията противоречат както на логиката за провеждането на такава мисия, така и на моментните решения, които е трябвало да бъдат взети. Реално баретите предизвикват инцидента", категоричен е Йорданов.

По повод назначението на Кристалина Георгиева за зам.-председател на ЕК комисия и финансов еврокомисар, Илхан Кючюк, евродепутат от АЛДЕ-ДПС, отбелязва пред "Монитор":  "Доказахме, че разполагаме с достойни кандидати за високи постове и не сме под нивото на Полша и Италия на европейската политическа карта. Веднага бих искал да припомня и друго." Назначаването е безспорен успех за страната ни. "За първи път имаме българин на такава висока позиция и то с възможността да управлява финансите на целия Европейски съюз. Също така обаче този ресор изисква съвместна работа с новоизбраното правителство, за да може страната ни и националният ни интерес да спечелят максимално от това. Кристалина Георгиева все пак ще разполага и с информация и България като държава член на ЕС може да се възползва от тази позиция. Само така ще успеем да  възпроизведем реални политики", съветва Кючюк.


Над 600 млн. лева оборот скриха само нощните барове и дискотеки по морето това лято, сочат изчисления на "Телеграф". Питейните заведения са отчели на светло общо около 70,8 милиона лева продажби това лято - от юни до септември. Източници от НАП обаче твърдят, че това е само малка част от истинските обороти, подчертава изданието.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase