Божидар Димитров Снимка: архив, Булфото

Природни бедствия, силни градушки, наводнения, бури, дори и цунами е имало по нашите ширини далеч във времето назад. Това обясни шефът на Националния исторически музей Божидар Димитров по повод последните изяви на времето у нас и коментарите след него. Според професора единствената разлика е, че сега сме много по-уязвими заради високотехнологичната цивилизация, в която живеем.

„Природните бедствия, които сполетяха България в последните месеци (наводнението във Варна, градушката в София), оставят впечатлението, че се случва нещо екстраординерно и звани и незвани специалисти търсят причините в глобално затопляне, човешката дейност, а най-смелите и в експерименти на военните от суперсилите (Русия, САЩ, Китай) при разработване на т.н. климатични войни“, коментира шефът на НИМ.

Според неговия исторически преглед на събитията обаче това, което се случва днес, се е случвало и преди. Дори и по-драматично.

През V в. пр.Хр. свлачище е унищожило цял град – Бизоне, близо до Каварна. В Балчик свлачище е погребало за радост на съвременните археолози уникален храм на Кабела, изброи професорът. Данните сочели, че през VІІІ век цунами в Черно море е заляло нашето крайбрежие до 4 мили от брега.

Силни морски бури са унищожили две трети от Несебър, целия античен град Анхиало при Поморие и част от града Урдовиза при Китен. Има сведения за катастрофални наводнения по поречията на Марица, Тунджа, Искър, Места, Тича, Струма и особено много за Дунав.

„Що се отнася до градушките с размер на ледените късове до орех или яйце, те са изключително често явление, включително и в най-новата епоха – ХІХ и ХХ век. Те са нанасяли чудовищни поражения, но само на селското стопанство. В градовете и селищата не е имало нито автомобили, електронни комуникации, а прозорците на къщите са били защитени с дървени капаци“, разказа още професорът.

Според него тези явления са били толкова обичайни, че за много от тях древните автори дори не съобщават и се откриват само по археологически път.

"Сега положението е друго", смята професорът. Според него високотехнологичната цивилизация, в която живеем, е ужасно уязвима за подобни природни явления, които, както се оказва, са напълно нормални за нашето географско местоположение. „Медиите светкавично съобщават за станалото, пораженията и жертвите. Това създава чувството за катастрофа, за драстични промени в климата, за нови, още по-страшни бедствия“, убеден е директорът на НИМ.

„Нека сме наясно – нищо ново няма под слънцето. Остава да разберем без съмнения, че сме много по-уязвими за земетресения, наводнения, градушки. И да търсим начин да ги предотвратяваме, ако не изцяло, което е невъзможно, то поне да намалим пораженията“, каза още той.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase