Дефицитът на Здравната каса стига 490 млн. лева

Около 490 млн. лева се очаква да бъде дефицитът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) през тази година, прогнозира в предаването “Седмицата” на Дарик радио директорът на институцията д-р Румяна Тодорова.

Част от “дупката” в бюджета за здраве може да се покрие с оперативния резерв на Касата и с парите от преизпълнение на приходите от здравни вноски, посочи Тодорова. Това ще “смекчи” дефицита до около 330 млн. лева, който обаче трябва да бъде покрит от държавата.

“Касата има всички основания да поиска актуализация”, каза Тодорова, като допълни, че при стегната работа на парламента има възможност това да се осъществи. Все още обаче институцията чака отговора на Министерския съвет дали има пари за актуализация на бюджета за здраве, уточни тя.

Румяна Тодорова обясни, че за раздуването на дефицита на Здравната каса допринасят основно преразходът за болнична помощ и за лекарства. Отделно напрежение внасят и редица противоречия в законодателството, както и невъзможността на Касата да участва в подготовката на списъка с лекарствата за реимбурсиране.

Тя предупреди, че ако не се актуализира бюджетът, Касата ще влезе с много сериозен дефицит в следващата година. Ако не се направят и необходимите законодателни промени, следващият управител на Касата и следващият Надзорен съвет ще изпаднат в още по-неприятна ситуация.

Разходите за болниците и за лекарства растат

За проблемите с финансирането на болниците и за лекарства се знаеше още при приемането на бюджета на Касата през 2014 г., посочи Тодорова.

В момента има 376 лечебни заведения в цялата страна, групирани основно в няколко града – София, Пловдив, Сливен, Пазарджик. В същото време има райони в страната, където има по едно лечебно заведение и то едва диша, посочи тя.

Румяна Тодорова призна за проблем в извънболничната помощ, заради което се стига до свръххоспитализации. Отделно приемът в болниците е раздут заради стремежа на ръководствата им да си осигурят финансиране.

Отделно към Касата през последните години бяха прехвърлени редица дейности и лекарства, които преди плащаше Министерството на здравеопазването, припомни тя – интензивни грижи, хемодиализа, лекарства за редки заболявания, голяма част от лекарствата за онкоболните и други дейности.

“Никой не изчисли риска от това прехвърляне, как ще се отрази на достъпа на пациентите”, коментира тя и допълни, че Здравната каса няма представител в Съвета по цените и реимбурсирането, за да се чуе гласът на институцията.

Тодорова посочи, че през 2012 г. Касата е заплащала 1 382 лекарствени продукта, през 2013 г. те са вече 1 6 73, а през 2014 г. – 1 997. За редки заболявания през 2011 г., когато преминават от Министерството на здравеопазването към Касата, за периода март – декември са платени 27 млн. лева. През 2012 г. се увеличават до 43 млн, през 2013 – до 59 млн., а т. г. се очаква да достигнат 74 млн. лева, каза Тодорова, като допълни, че при онкологията картината е подобна.

“Имаше апел да завишим финансовия контрол – на кого да спрем лекарствата?”, попита тя.

Законодателни противоречия – за кое да (не) плаща Касата?

Тодорова обясни, че тази година са били пуснати, след като вече беше гласуван Закона за бюджета на Касата, 7 нови лечебни заведения, а за съществуващите са одобрени за финансиране нови 780 нови дейности. В същото време от 1 януари т. г. влезе в сила Закона за публичните финанси, в който е регламентирано, че Здравната каса не може да поеме задълженията за плащане на дейности, които излизат извън нейния бюджет, припомни Тодорова.

В същото време в Закона за здравното осигуряване е записано, че Касата е длъжна да заплаща всяка дейност, за която здравноосигуреният пациент е заплатил. Ако не платим, нарушаваме закона, подчерта Тодорова.

Тя посочи, че от институцията са питали Министерството на финансите как точно да изпълняват и двата закона – за здравното осигуряване и за публичните финанси. От ведомството са отговорили, че институцията е длъжна да спазва и двата закона.

Реформата

Тодорова посочи, че проблемите на здравния сектор могат да се решат по примера на други държави от Централна и Източна Европа – Унгария и Полша например. Те са “замразили” картината в здравния сектор, за да анализират дефицитите и излишъците и да преценят накъде да насочат ресурсите.

Според директора на Здравната каса е необходимо да се направи и анализ на дефицитите на болниците, тъй като се плаща все повече за болнична помощ, а дефицитите се увеличават. “За какво не стигат парите и къде отиват?”, попита тя.

Според нея трябва да се разграничи и какво трябва да се заплаща от осигурителната институция и какво - от принципала на болницата, който по думите и “не може да бяга”. В областните и университетските болници има 51% държавно участие, не може тези болници да разчитат само на средства от касата, коментира Тодорова.

Тя препоръчва и разпределянето на болниците в определени категории, за да се регламентира кое лечебно заведение какво може да работи. Отделно е необходимо да се засили извънболничната помощ, за да се реши проблемът със свръххоспитализациите.

Тодорова подчерта, че България има проблем и със застаряващото население. Тя посочи, че се разкриват постоянно нови болници за активно лечение, но има нужда от лечебни заведения за продължително лечение. Същевременно липсват и здравни заведения за лечение на хронично болни.

“В момента, в който се регламентира статутът на тези болници, нишата бързо ще се запълни. Това е сектор, който задължително трябва да бъде разработен със социалното министерство. Не работим по този въпрос, въпреки че от 4-5 години се говори по темата, а нищо не се прави”, коментира Тодорова.

Тя коментира, че е необходимо да се “подреди” и спешната помощ, както и да се въведе допълнително здравно осигуряване.

Още по темата четете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase