Няма да има матури за децата на четири, пет и шест години, заяви министърът на образованието и науката проф. Анелия Клисарова по повод информацията, че МОН е разработило стратегията за учене през целия живот, в която се предвиждат матури и за най-малките.

Министърът разясни, че става дума за т.нар. скрининг тестове, които не се организират от детските градини, с тях се проверява развитието на децата, но не са задължителни, не са вход за първи клас и не е правилно да се наричат матури.

В МОН има различни предложения за скрининг тестове за деца, като има родителски комитети, които са "за", а други родители са "против" тях, каза министър Клисарова. Тя добави, че трудно може да се направи някакво препитване на децата на пет и на шест години.

"Дори не разбирам защо някои елитни училища си позволяват да изпитват деца за вход в първи клас. Излишен стрес е", каза още Клисарова. Тя уточни, че скрининг тестове са част от подготвяната стратегия за учене през целия живот

Министърът обясни, че подобна форма има в много страни и посочи Германия, Швейцария, както и държави от Азия. В тези страни скрининг тестовете се правят не от учители, а от психолози и чрез тях се установява каква е готовността на децата за първи клас, допълни Клисарова.

Тя каза, че в Сингапур чрез проучване е било установено, че понякога и на шест години дете може да е зряло за
първи клас, но при други деца е необходимо да станат на седем години, за да тръгнат на училище. "Когато зряло дете отиде в първи клас, успехите му са по-големи, в противен случай то започва да изостава от съучениците си и не бива да се предизвиква такава конкуренция между децата", коментира министър Клисарова.

История на България ще се учи задължително в XI и XII клас, каза още образователният министър във връзка с протестите срещу отпадането на задължителното изучаване на история в последните класове на средното образование. Промени в учебната програма предизвикаха отзвук в обществото и групата "Българска история" в социалните мрежи заяви, че организира протест за тази вечер пред МОН.

Според проф. Клисарова се е получило недоразумение, но въпреки това тя благодари за реакциите в обществото и каза, че те са важни.

Тя обясни, че от октомври 2013 г. има протестно писмо от учители по история от Варна заради учебните програми, публикувани на сайта на МОН, те са по проекта на Закона за средното образование, който беше предложен от ГЕРБ през 2013 г., но не беше приет, защото не се постигнал консенсус по него.

"На сайта на МОН има проекти за програми по история, български език, география, математика и по информационни технологии, но към закона, предложен от ГЕРБ.", коментира образователният министър.

По думите й за тези учебни програми са работили психолози, учители, професори, академици и са изхарчени пари. "Ако не ги покажа тези програми, има обвинения, че не съм прозрачна, а когато ги покажа, съм прекалено прозрачна и започват жалби и протести", коментира министърът.

Проектозаконът предвиждаше разделяне на гимназиалната степен на две и възможност за завършване на средното образование след X клас. Реформите в тази посока бяха заложени при правителството на тройната коалиция и образователния министър Даниел Вълчев и продължени от кабинета на ГЕРБ. Според проектозакона втората гимназиална степен - XI и XII клас - не трябваше да е задължителна за всички, а само за онези, които искат да кандидатстват в университет. При нея нямаше задължителни предмети, а профилирано обучение. Затова и се предвиждаше историята например да не е задължителен предмет, а един от възможните избираеми. В момента в министерството се подготвя изцяло проект на изцяло нов закон за средното образование.

Клисарова даде да се разбере, че не подкрепя философията на проекта за разделяне на гимназиалната степен на две. Според нея учениците трябва да учат задължително до XII клас, както е сега.

"Не разбирам философията на разделянето на гимназиалната степен на две. Какво получават децата в X клас?", попита тя и бе категорична, че в новия проект на закон няма да залегне отпадане на задължителното обучение по базовите предмети, като история, български език, география, до последната година от средното образование.

Тези предмети трябва да се учат до края на учебната година, защото с тях е свързана  нашата национална гордост и националното ни самосъзнание, смята образователният министър.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Анисия Иванова

• образование
• матури
• история
• проектозакон