Спадът на раждаемостта у нас се дължи на отлагането на първото раждане и на отказа от второ дете, сочат данните на БАН.

До началото на 90-те години равнището на бездетство у нас е 6-8 на сто, а след 1990 г. увеличението е почти двойно - 12 на сто, коментира на пресконференция доц. Елица Димитрова от департамент "Демография" на БАН.

След 1990 г. средната възраст, на която висшистките раждат за пръв път, у нас е 24 години, а около 15 на сто е вероятността те да останат бездетни.

При жените със средно образование средната възраст, на която раждат първо дете, е около 21 години, а вероятността да нямат деца - около 6 на сто.

Сред нискообразованите жени средната възраст, при която раждат първо дете, е 20 години, а вероятността за окончателно бездетство е 6 на сто.

В България високообразованите жени по-често предпочитат да останат с едно дете в сравнение с тези с по-ниско образование. След 1990 г. вероятността това да се случи е 43 на сто, отбеляза Димитрова.

След 1990 г. вероятността за оставане с едно дете се удвоява и достига 40 на сто, а за периода 2001-2004 г. тя е 42 на сто, сочи анализът. 

Периодът между двете раждания след 1990 г. нараства до седем години. За сравнение този интервал е бил три години за периода 1956-1990 г., показват данните от изследването.

Най-голям е периодът при високообразованите жени - средно 7 години, при тези със средно образование - 4 години, а при нискообразованите - 2 години.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи:

• раждаемост
• деца