Снимка: Булфото

През 2010 г. бизнесът е давал повече подкупи на администрацията. Това показват данните от Системата за мониторинг на корупцията на Центъра за изследване на демокрацията за 2010 г. В изследването са участвали 400 фирми и 1004 българи над 18 години. .

Кризата е направила бизнеса по-зависим от държавната администрация. В сектори като строителството например фирмите изцяло разчитат на обществените поръчки. Бизнесът е станал и по-податлив на корупционен натиск.

16% от фирмите признават открито, че са дали подкуп. През последните 3 месеца на изминалата година всяка шеста фирма, която е контактувала с администрацията, е дала подкуп, за да получи услуга или избегне наказание.

Представите сред бизнеса, че корупцията е ефективен инструмент, се повишават, коментира Александър Стоянов, директор по научната дейност в ЦИД.

За последните 3 месеца на миналата година всеки десети българин, който е контактувал с администрацията, е дал подкуп, за да получи дадена услуга. 

През 2010 г. като цяло се отчита спад при административната корупция сред населението. Предполага се, че това се дължи на кризата и на намаляването на доходите на хората, които не разполагат със средства, за да дават подкупи и подаръци на администрацията.

От друга страна, чиновниците също са по-малко склонни да приемат подкупи, тъй като се е засилил страхът, че не биха си намерили нова работа, ако ги изгонят от старата.

Броят на корупционните практики средно на месец сред гражданите е намалял до 85 хиляди през 2010 г. За сравнение, през 2008 г. те са били 176 хиляди, а през 2009 г.  - 171 хиляди.

Няма съществени промени в противодействието на корупцията по високите етажи на властта, сочат още резултатите от изследването.

Основно предизвикателство пред антикорупционната политика на България през 2011 г. остава практическата безнаказаност на корупцията по най-високите етажи на властта, са изводите на експертите.

Разследванията остават ограничени, а засилените мерки за контрол засягат предимно населението и малкия и среден бизнес. Липсват системни усилия за разслeдване на бизнес корупцията на “белите якички”, свързана с политическите мрежи за влияние.

При знаковите дела, свързани с организираната престъпност, каквито са  например „Октопод“-ът, Наглите, Маргините, както и при тези за конфликт на интереси, не включват елемент корупция, коментира Филип Гунев от Европейската програма на Центъра за изследване на демокрацията.

Системата на съдебната власт като цяло продължава да е пасивна по отношение на вътрешноинституционалната корупция, конфликтите на интереси и други злоупотреби.

Висшият съдебен съвет реагира с голямо закъснение и неохота и след сериозен обществен натиск на сигналите за корупция в съдебната система. На прокуратурата пък й липсва инициативност в преследването на политическата корупция, сочат изводите на експертите от центъра.

"В краткосрочен план едва ли ще има ефект от новия център БОРКОР", смята експертът Филип Гунев.

Според него хората в ръководството на центъра нямат опит в изработването на анализ, а са по-скоро оперативен тип, не е ясно и какъв достъп до информация ще има центърът.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase