Затворници във Враца замениха стайните нощни гърнета с истински тоалетни в опит за подобряване на условията в препълнените български затвори, съобщи АФП.

“Няма друг затвор в България, който да е преминал подобно обновяване за 25 години“, казва заместник-директорът на затворническата администрация Емил Маджаров след неотдавнашното пребоядисване на стените и изграждането на тоалетни.

Но в затвора в Западна България, построен през 1914, четирима затворници все още са принудени да делят тясна килия и европейските стандарти са непостижими.

Според директора на администрацията това не е нормално за европейска страна. Всеки затворник в България разполага средно с 2.75 квадратни метра площ, далеч под изискваните от ЕС 6 квадратни метра.

Новоприет закон планира да се осигурят средно по 4 квадратни метра на лишените от свобода до 2012.

“Условията в българските затвори са вероятно най-лошите в целия Европейски съюз“, смята Василев. “Не можем да кажем, че принадлежим към европейското семейство със затвори, в които кофи са използвани вместо тоалетни или където условията за живот представляват рискове, вместо да гарантират физическото и ментално здраве на затворниците“, допълва той.

Затворите са сцена на постоянни протести от осъдените, които “се качват по покриви, отказват храна или се самонараняват“, за да поискат по-добри жизнени стандарти, казва Василев.

Сега българо-британски проект във Враца и в други затвори чрез подобряване на условията се надява да ограничи протестите и да спре растящата употреба на наркотици между лишените от свобода – броят на пристрастените се е утроил за три години.

Властите обаче признават че им пренаселеност, а плановете за това се отлагат поради липса на средства.

В момента има 12 затвора в България Те са били 30, когато комунистическият режим дойде на власт през 1944. Останалите бяха затворени, докато властите се стремяха да изкоренят престъпността за пет или десет години и превърнаха затворите във фабрики, пояснява Василев.

Броят на затворниците се увеличаваше обаче и след падането на комунизма през 1989, достигайки пика от 12 000 през 2005.

Цифрата е намаляла оттогава благодарение на пробационната система, въведена преди 2 години за затворници с добро поведение и присъди до 3 години.

“Без пробация, броят на затворниците би достигнал 18-20 000“, казва Василев.

Съгласно закона, затворниците могат да намалят срока на присъдата си чрез работа като готвачи или дърводелци. Едва 25-30% от затворниците обаче могат да се възползват от тази схема поради икономическата криза, в сравнение с до 95-те процента по времето на комунизма, според официални данни.

Новото законодателство междувременно предвижда осигуряването на всеки лишен от свобода със заетост като работа, учене и спорт поне 4 часа дневно.

Пренаселеността и общите условия са дори по-лоши в местата за полицейско задържане, признават властите, и България бе принудена да затвори някои от тях след серия решения на Европейския съд за правата на човека в Страсбург, отбелязва АФП.

Това не помогна много, се казва в годишния доклад на Българския хелзинкски комитет. Документът отбелязва, че условията в местата за задържане през 2009 са “нечовешки и унизителни“.

Арестуваните могат да прекарат месеци без достъп до свеж въздух и дневна светлина, а едва 9 на 43-ма затворника имат отделни тоалетни.

Останалите разполагат с по една на етаж през деня и с нощни гърнета, раздавани на задържаните през нощта, се посочва в доклада.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: