Първата стъпка в управлението на глада ви е балансираната диета, богата на фибри, високо съдържание на протеини и ниско съдържание на въглехидрати с нисък гликемичен индеск. Има няколко естествени храни със специални биоактивни съединения, които също могат да допринесат за ситостта чрез стимулиране на вашите хормони, регулиране на кръвната захар или изпразване на стомаха. Потискащите апетита биоактивни съединения могат да бъдат намерени в много различни храни. В същото време една храна може да съдържа много повече от едно съединение за потискане на апетита.

С прости думи, апетитът обхваща два основни аспекта - насищане и ситост. Гладът е съзнателно преживяване, което задвиждва желанието ни да ядем и влияе върху хранителното ни поведение. Количеството храна, което ядем, показва колко силен е този стремеж. Фокусът на научните изследвания обаче е предимно върху умственото желание за ядене и самото действително усещане за глад.

Същност на основните на ситостта
За да разберете напълно концепцията за глад и ситост и да извлечете ползи от биоактивните съединения, е важно първо да разберете откъде произлиза усещането за ситост по време на хранене. Чрез схващане на тези основни принципи е по-лесно да се използва потенциалът на други биоактивни вещества.

Ситостта, пълнотата и удовлетворението след хранене представляват многостранен физиологичен и психологически отговор, който помага за регулиране на приема на храна и цялостния енергиен баланс. Няколко ключови компонента допринасят за усещането за ситост:

1. Хормонални сигнали - четирите основни хормона, свързани с глада и ситостта, включват лептин, грелин, пептид YY и холецистокинин. Те играят решаваща роля в регулирането на апетита и насърчаване на ситостта.

♦Лептин - повишените нива на лептин обикновено означават достатъчно енергийни резерви в тялото, което води до намален апетит и повишено чувство за ситост.

♦Грелин - грелинът е хормонът на глада. Стомахът го произвежда и сигнализира на мозъка за глад. Нивата на грелин се покачват преди хранене, насърчавайки апетита, и намаляват след това, допринасяйки за чувство на ситост. Изследванията показват, че лишаването от сън може значително да повлияе на глада, като доведе до повишаване на нивата на грелин.

♦Пептид YY и холецистокинин - храносмилателната система освобождава тези хормони, особено в отговор на хранителния прием. Повишените им нива допринасят за чувство на ситост и регулиране на апетита.

2. Рецептори за разтягане - стомахът съдържа рецептори, които усещат неговия обем и разтягане. Когато той се изпълни с храна, тези рецептори изпращат сигнали до мозъка. В отговор на това, стомахът се разширява, допринасяйки за усещане на ситост.

3. Отчитане на хранителни вещества - тънкото черво има сензори за хранителни вещества, които откриват наличието на глюкоза, аминокиселни и мастни киселини. Когато тези сензори се активират, те сигнализират на мозъка, че тялото получава хранителни вещества, насърчавайки усещането за ситост.

4. Регулиране на кръвната захар - поддържането на стабилни нива на кръвната захар е от съществено значение за регулиране на глада и ситостта. След хранене нивата й се повишават, предизвиквайки освобождаването на инсулин, който помага за транспортирането на глюкосата в клетките за енергия. Това може да доведе до повишено чувство на ситост.

Цялата статия можете да прочетете в Tialoto.bg

Източник:  Tialoto.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Дарена Найденова

• полезни храни