Робинзон Крузо от Италия: Мауро, който живее на най-безопасното място в света

"Дойдох тук през 1989 г. и се превърнах в пазител на острова. Не исках да се срещам с никого в продължение на много години. Исках да живея в директен контакт с природата. Да започна да живея по различен начин - така, както вярвам, че животът ми трябва да протече."

Преди 31 години Мауро Моранди попада без да иска на остров Будели, край бреговете на Сардиния. Той искал да отплава от Италия към Полинезия, ала кристалните води на атола, залезите и красивата му природа го омагьосва. Вместо да продължи по пътя си, бившият учител решава да остане.

Малко след това, след като предишният пазач на острова се отказва, той поема отговорността да се грижи за него. Сега, вече на 81 години, Мауро продължава да е единственият жител на Будели. Заслужено, той получава прозвището "Италианският Робинзон Крузо". А в тези смутни времена, в които всеки призовава за самоизолация, възрастният мъж се намира на най-безопасното място на Земята.

Всяка вечер Мауро спи в стара каменна колиба. Всяка сутрин се събужда обграден от Майката природа. Той обожава да се разхожда по скалите и сред храстите. Докато закусва си говори с птиците, които прелитат из кухнята му през отворените прозорци.

Но Мауро не стои далеч от лошите новини - той знае за ситуацията в Италия и за това, което се случва в останалия свят. Самият той е сигурен, че наистина се намира на "най-безопасното място в света" и е склонен, след толкова много години самота, да сподели своите съвети за самоизолацията.

"Добре съм. Не съм уплашен. Чувствам се в безопасност тук. Островът предлага пълна защита. Няма абсолютно никакъв риск. Никой не идва тук. Нито една лодка не може да бъде видяна във водата", казва по телефона Мауро за CNN. Мобилното устройство е единствената му връзка със света отвъд Будели.

От началото на кризата в Италия малко са нещата, които са се променили за Мауро. Сега отнема повече време на хората да му донесат хранителни продукти заради строгите мерки, наложени от Италия. Това означава, че и малкото посетители и туристи, които идват на острова през зимата, също ги няма. През годините италианецът е свикнал с посещенията, колкото и малко да са те. Той се сприятелява с туристите, дори споделя храната си с тях.

Сега, когато е напълно сам, Мауро прекарва дните си възхищавайки се на красивото море, диша чист въздух, събира дърва, преготвя си вечеря и, разбира се, публикува в Instagram.

"Понякога ми става скучно, за това убивам време, като правя снимки на плажовете, на природата, на дивите животни. След това обработвам снимките и ги публикувам в Instagram. Имам много последователи", хвали се възрастният мъж.

Според него, заради ограниченията в Италия, туристите ще стоят далеч от острова поне до юли. Но самотата не го плаши. Той има няколко съвета за онези, които се страхуват от това, да се изолират. По думите му не трябва да се разстройваме, че сме далеч от приятелите си или че сме изолирани. Това е перфектното време да се вгледаме вътре в душата си.

"Прекарвам всяка зима затворен в къщата си в продължение на месеци. Почти не се разхождам из острова. Вместо това убивам време под навеса на верандата. Хората казват, че не могат да стоят затворени за две седмици? Това е абсурдно. Аз чета много и си мисля за различни неща. Смятам, че хората се страхуват от четенето, защото може да започнат да размишляват върху разни неща, а това може да бъде опасно. Ако започнете да виждате нещата в различна светлина и да бъдете критични, бихте могли да видите какъв нещастен живот водите или какъв лош човек сте или лошите неща, които сте направили", споделя Мауро.

Ала според него тази интроспекция може в крайна сметка да бъде изключително полезна. Моранди разказва за собствената си трансформация от скитник, който пътува из Европа всяка година до уединен островитянин.

"Просто не исках да пътувам повече. Нямах интерес. Разбрах, че най-красивото, опасно, приключенско и приятно пътуване от всички е пътуването вътре в теб, независимо дали седиш в хола или под навес тук, в Будели. Ето защо да останат у дома и да не правят нищо не може да бъде наистина трудно за мнозина", казва Моранди. Според него, хората не искат да останат сами, защото не понасят дори собствената си компания. И е убеден, че въпреки възможността, която предлага това насилствено уединение, повечето няма да се възползват напълно от нея.

"Не вярвам, че хората могат да се променят. Шепа хора ще успеят, но повечето хора са прекалено пристрастени към удобния си начин на живот", казва островитянина.

В момента на криза за Европа всичко на Будели си е нормално. Зимата тази година е била по-мека. Островът е непокътнат. Няма замърсяване. Водите са тюркоазено сини, въздухът е чист. А Мауро е категоричен, че никога не се чувства самотен.

"Котката ми умря преди няколко дни. Тя беше на 20 години. Може би климатът тук наисина води до дълголетие", споделя Моранди.

Според легендите Будели е парче от земята на митичната Атлантида, погълната от океана. Но Мауро е категоричен, че дори и той не е застрахован от промените в климата и човешката ръка. Неотдавна плажът се оцветил от розов пясък, примесен с умрели корали и морски обитатели.

"Сега розовото почти го няма, трудно се вижда. Посоките на ветровете, които духат над Будели, се промениха, розовият пясък вече не се натрупва както преди", казва островитянинът.

Сега кризата в континентална Италия дава на пазителя на Будели малко време да размишлява над собствената му съдба. Собствеността на острова се променя няколко пъти през последните няколко години. От 2016 г. Будели е държавен национален парк, което прави ролята на Моранди ненужна - ситуация, с която се е борил, докато продължава да живее там. Ситуацията с вируса вероятно засега ще отложи всяко решение за неговото бъдеще.

"Засега имам всичко необходимо. Има електричество, дори и да се нуждае от малко поправка, течаща вода и допълнителна малка печка за отопление. Няма от какво да се оплаквам."