Шум по Хари Потър в BG: Кориците на Любен Зидаров – грозни или новаторски?

Снимка: "Егмонт"

От няколко дни в социалните мрежи прехвърчат разнопосочни искри сред феновете на приказната поредица, породени от новите илюстрации на книгите за Хари Потър.

Специалното юбилейно издание е по повод 20 години от първото излизане на "Хари Потър и философският камък" на Дж. К. Роулинг у нас. А седемте книги са в книжарниците от 13 ноември.

Според някои от коментиращите, обаче рисунките са направени сякаш от 4-5-годишно дете. За други става въпрос за грозни и будещи недоумение илюстрации. Но има и такива, които прозират в тях новаторство и характерен авторски почерк.

Всъщност този маниер на рисуване е добре познат и сигурно е изровил не един призрак от миналото на подрастващите, разлиствали детски книги - предимно през 70-те и 80-те години. Художникът е доста опитният илюстратор Любен Зидаров, нарисувал над 200 заглавия от родната и световна литература, със 70 години трудов стаж.

Той е художникът-илюстратор на книги като "Приказки на Шехеразада", "Български народни приказки", "Островът на съкровищата" на Робърт Луис Стивънсън, "Том Сойер" на Марк Твен, "Андерсенови приказки", "Приказки от цял свят" на Николай Райнов и редица други.

Някои безрезервно вярват във вдъхновяващите качества на Зидаров и виждат в творбите му съвършенство в описанието, а деформираните образи свързват с точното извеждане на характера у персонажите. Тези читатели със сигурност ще се снабдят с новото издание и ще допълнят с него колекцията в библиотеката си.

За други обаче неговите корици са причинили травма в детството им, тъй като персонажите са с твърде тъмни нюанси. Визуализираните им образи са прекалено страховити, остри, и изопачени. Липсата на каквато и да е романтика и приказност, която предполагаемо лъха от книги, предназначени за деца, е осезаема.

Едва ли в изкуството мненията могат да се сближат. Все пак и ролята му не е такава. Едно е сигурно: Илюстрациите на Зидаров, дали вдъхновяващи или отблъскващи, са оставили дълбок и траен отпечатък в съзнанието на вече порасналите деца.

И ако се върнем към началото и цитата от Дъмбълдор - изборът, който прави издателство "Егмонт" да стовари на Зидаров тази задача, може да се дължи на способностите му да провокира, дори още повече на достопочтените 95 години (декември навършва 96 г).

А може и да е решено просто за да бъде запомнен и от новото поколение хлапета и творчеството му да бележи и тяхното детство, докато четат историите за "момчето с белега".