Имаме ли очи за незрящите хора

Димитър Парашкевов. Снимка: Личен архив

Снимка: Личен архив

Незрящ българин заминава за САЩ съвсем сам и пребивава там без никакви проблеми. Трудностите, които среща във всекидневния бит, са в собствената му страна.

А проблемите у нас са много: от пътуването в градския транспорт, където в един момент дори не е разрешено на незрящия да го придружава куче водач, до това, че няма кой да му покаже етикета за срок на годност на продуктите в магазина.

И ако проблемът на незрящите в САЩ и Западна Европа е какъв смартфон да си купят, то тук хората в неравностойно положение са се превърнали в затворено общество. Повечето от тях са изолирани в комплекса на слепите в софийския квартал Люлин. Подобни комплекси има и в други градове в страната. А в тях те живеят между четири стени в малки общежития. В тази среда нерядко приключват и всичките им контакти, лишени от обществени и културни събития.

И докато в „нормалните“ страни хората имат дори кина, където специални DVD-та са озвучени от актьори, обясняващи на зрителите със специфични потребности какво се случва, то у нас подобни „екстри“ не съществуват. Преди няколко години с излизането на филма „Рей“ за Рей Чарлз идва първото подобно DVD у нас и хората с нарушено зрение го гледат с голям интерес. Това е. Второ – няма!

Да разведри всекидневието им, правейки уеб сериал за тях и с тях, се е заел Димитър Парашкевов. Завършил е журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски", а също и кинорежисура в Нов български Университет. Прави дипломната си работа с незрящ приятел, когото използва в няколко от проектите си. В момента снима музикални клипове, като два от тях са били на Орхан Мурад.

Сам пише сценария за сериала, а началото на проекта е от миналата година. Само той и още едно момиче – дъщеря на един от главните герои, са зрящи. Снимат, когато имат време. Вече са готови шест серии и им остава още един епизод, за да приключат сезона.

Главният герой е марсианец и това не е случайно. Българите знаят за живота на незрящите толкова, колкото знаят и за живота на чуждоземците - обяснява Димитър Парашкевов. Той сподели пред Dnes.bg, че специфичното в работата си с тези актьори е, че понякога ги напътства къде да стъпват и накъде да ходят. Интересен е фактът, че актьорите не са професионалисти, но доста добре се справят дори с екшън сцените.

Режисьорът смята, че сериалът е добър стимул за незрящите хора да се борят за "раздвижване" на мирогледа на обикновения човек. За него е важно, че участващите във филма се забавляват. „Имаме доста фенове и не само между незрящи, но основно сред тях, споделя Димитър Парашкевов. Учениците се радват, а и самите актьори също чакат с интерес новите епизоди.

„Нямаме амбиции да продаваме сериала или да печелим от него, разказва още режисьорът. Не търсим спонсори, а искаме хората да го видят и да разберат на какво са способни незрящите и да осъзнаят, че изобщо ги има".

Това е добре да осъзнаят и държавните институции. Да се запознаят с проблемите на незрящите хора, да им дадат шанс да се чувстват пълноценни в обществото, да видят, че и сред тях има талантливи хора.

И ако вече незрящите могат да влязат в градския транспорт и в някои институции с куче водач, то техният основен проблем е, че не могат да си намерят работа. Сред тях има много компютърни и други специалисти. Това, което държавата им позволява, е да кандидатстват в програми, по които да работят. Тук спънките са, че се чака с години, за да станеш част от програма на социалното министерство, която осигурява някаква работа за две години максимум, след това оставаш отново без препитание и пак трябва да кандидатстваш по същата тази програма.

И докато чакат промяна в обществените нагласи, тези хора се опитват да оцелеят, дори да се развеселяват въпреки безхаберието на политиците и държавните институции.

А Димитър е убеден, че сериалът ще има и втори сезон и че съботите и неделите му отново ще са заети с неговите незрящи артисти, които имат мечти, една от които е да не се чувстват марсианци в родната си страна.