Кошмарно зле в Сайлънт Хил

Снимка: Форум Филм

Общ преглед

Мрачните сънища не спират да тормозят Хедър и в новия епизод от „Сайлънт Хил: Откровение 3D”. Втората част от компютърната игра излиза у нас на 2 ноември.

Нейният режисьор Майкъл Дж. Басет (Solomon Kane) ни въвлича в света на тъмнината и злото, породено от изперкали фанатици, бродещи из потъналия в мъгла град Сайлънт Хил.

Подобно на първия епизод и тук филмът е разделен на две части – първата, в която действието се развива извън фантастичната вселена и следващата – вътре в нея, поръсена с дъжд от пепел.

Обединяващото между двата свята е зловещият сън на главната героиня, в който тя по някакъв начин (само по форма, в никакъв случай не и по послание) напомня за „Алиса в страната на чудесата“ - играчка бял заек ( но жанрово опръскан с кръв) и намиращ се наблизо аквариум, пълен с някаква течност (но тук - май отрова). Видимите сходства с приказката на Чарлз Доджсън ще усетим и към финала при срещата с налудничавата, провъзгласила се за водачка на сектата Клаудия Уолф – тук може да направим аналог с царицата на сърцата.

И докато при Алиса действието се случва изцяло в света на сънищата, то във филма сюжетът варира между границата на реалното и въображаемото.

Зловещо всекидневие, съпътствано с непрестанно криене от град в град. Такъв е животът на Хедър, откакто се помни. Заедно с баща си Хари не спират да се местят без да имат шанс да съхранят приятелство и да намерят отдих.

Басет ни прави свидетели на много шуртяща кръв, грозни митични същества, закрили лицата си с кожени и железни покривала и подчинени на някогашна легенда, която не им дава покой в настоящето.

Поддържащите роли са доста по-забележителни от тези на младите Аделейд Клемънс („Х-мен Началото: Върколак“ и предстоящия „Великият Гетсби”) в ролята на Хедър и Кит Харингтън - на новооткрития й приятел.

Кари-Ан Мос се превъплъщава в ролята на Клаудия Уолф, а Малкълм Макдауъл („Портокал с часовников механизъм“) е нейният нелицеприятен баща Ленърд. В бащата на Хедър пък ще разпознаем Шон Бийн от „Властелинът на пръстените”.

Персонажите се сблъскват със собствените си страхове, разменят си мистериозни реплики, но няма лесно да променят равнодушието ни. Идеята, че във всеки се крие добра и лоша страна, е в центъра на случващото се. Без изненада обаче жанрът в този филм е взел властта за сметка на сюжет и уникалност. Евтини декори и гнусни гледки от сорта на хвърчащи крайници по-добре да убедят родителите, че този филм не е за техните деца.