На шейсет и две е, но изглежда десет години по-възрастен. Разбива с мъка буци тъмна пръст в двора си в източноукраинското село Степанивка. "Ще посадя нещо напролет, стига да оцелея", уверява Виталий. Зимата вече наближава в този край, полусъсипан от войната, пише Клеман Зампа от Франс прес.

Къщата му в тази затънтена махала не е разрушена. Но носи белезите на жестоките летни битки между украинската армия и проруските бунтовници, отнели живота на десетки хора в тези тънещи в мъгла неплодородни полета.

"Както я гледам, ще трябва да се построи наново", въздиша старият селянин, подпрян на лопатата и вперил поглед в малката варосана постройка.

Бетонът се е изронил тук-там, също и част от зидарията; той безуспешно се е опитал да запълни дупката с парче ръждясало тенеке - "да пази от снега". Зейналите прозорци са закрити с найлон.

Наметнал камуфлажно яке, фермерът обяснява, че се е запасил с малко дърва, та да топли "невредимите стаи", които ще му служат за подслон.

Из двора се въргалят натъртени глави цвекло, калъф за тенис ракета, навити жици . . . Все още не са му възстановили подаването на ток - както и на всеки трети от неговите 1300 съселяни.

Зиме студовете тук достигат минус 20 градуса. И вече е два градуса под нулата.

"Получихме топли дрехи и храни" от самопровъзгласилата се Донецка народна република, разказва 16-годишната Зималина. Тя живее с родителите си в една от оцелелите къщи. Проруските бунтовници са им обещали и "безплатни въглища". Каквито има в изобилие Донбас - из полетата на този каменовъглен басейн вече 150 години са виждат големи купчини сгур около мините.

За свирепите сражения през лятото напомня всяко кътче в Степанивка - по кръстовищата се търкалят гилзи, ръждясали парчета от снаряди, стоят изтърбушени коли.

Половината местни хора още не са дошли да огледат разрушенията. Други - ако е останало нещо от къщите им, размахват чукове с надеждата да пооправят едно-друго.

В училището, напълно съсипано след артилерийски обстрел, работник се опитва да постегне една стая, в която са събрани спасените като по чудо книги и инвентар.

Куршум в сърцето

Няколко пресечки по-надолу техници - както казват, пратени от ДНР, свързват с електрическата мрежа къщурката на възрастна жена. Тя ги следи с очи, подпряла трепереща ръка на разклатените перила.

Заметната с вълнен шал и с шапка на главата, Раиса Савченко притваря очи за миг, за да пресметне възрастта си - 67 години. Прокудена от приближаващите битки, след завръщането си е останала "без прозорци и без покрив" над главата. "И таванът се е срутил", обяснява тя с немощен глас. Един от синовете й е пристигнал чак от Русия, за да се захване с ремонта.

Картофи се варят в глинено гърне, изпълват с мирис скромната й стаичка. Превърната в капчици, парата се стича по мръсните прозорци. Във всяка стая са натрупани хранителни запаси за зимата: зеле, стафиди, лешници и буркани с краставици. "И въглища си имам", радва се тя.

Останал съвсем без сили, Юрий Позишенко стои, без да мръдне, пред къщата си. Изглежда съвсем съкрушен, макар домът му да е невредим. Казва, че оплаква "ден след ден" смъртта на своя син Сергий, убит в края на юли при атака на украинската армия.

Младежът се наканил точно тогава да закара колата си на по-сигурно място. Снайперист го застрелял с куршум в сърцето. "Понечи да се изправи, но не можа. Умря в ръцете ми след пет-десет минути", казва старецът. Без да усеща вече ледената прегръдка на Степанивка.
 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Елка Василева

• Украйна
• зима
• Степанивка