Подписването на руско-украинското газово споразумение късно снощи е сред първите новини на всички западни медии тази сутрин. "Вашингтон пост" отбелязва, че то слага край на „абсурдното спиране на газовите доставки за Украйна, които заплашваха да оставят хиляди украински домове зъзнещи от студ през зимата“, но също така ще гарантира и редовното снабдяване с газ на много европейски страни.

Вестникът отбелязва, че това споразумение идва след остър спор за цената на синьото гориво и след месеци на геополитически сътресения. То изглежда, може да се разглежда като примирие, поне временно, на широкия фронт на бушуващия конфликт между Русия и Украйна, отразил се сериозно и на отношенията между Русия и Запада, които сега са в най-лошото си състояние след Студената война.

Някои лидери се опасяваха, че тази зима може да се окаже повторение на 2006 и 2009 г., когато редица страни в Източна и Централна Европа тежко пострадаха заради руско-украинските газови спорове.

Вестникът обаче се отнася явно скептично към изразения веднага след подписването на споразумението оптимизъм от европейските лидери. Според "Вашингтон пост" договорените цени на газа за Украйна са на нивото на средните за Европа - около 380 евро за 1000 кубични метра. Украйна месеци наред се опитваше да постигне по-ниска цена - около 326 евро, както и да премахне системата на временни намаления - дългосрочна руска стратегия, която според Киев прави Украйна уязвима на политически натиск. „В този смисъл снощното споразумение е очевидна капитулация за Украйна“, отбелязва вестникът.

В същото време споразумението не гарантира, че няма да има спирания на газа тази зима. Русия обясняваше предишни такива прекъсвания - всяко от тях продължаващо няколко дни, с технически затруднения, макар че те подозрително съвпадаха с периоди на политически напрежения, отбелязва "Вашингтон пост".

"Ню Йорк таймс" пък цитира еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер в последния му ден на този пост, че подписването на това споразумение "е може би първата искрица на отслабване на напрежението между двете страни". И Москва, и Киев обаче ще трябва да положат много усилия да го спазят, отбелязва авторът в кореспонденцията си от Брюксел.

"То е нещо като дипломатически удар за преговарящите от ЕС, като се има предвид явната неохота, проявена и от руска, и от украинска страна“, пише вестникът, цитирайки Тимъти Аш – експерт на лондонската "Стандард банк". "Нито една от двете страни не желаеше да сложи подписа си на хартия, а в същото време никоя от тях не искаше да бъде обвинена, че е провалила с вето евентуално споразумение, след което да бъде сочена с пръст", отбелязва Аш.

Според него германски натиск върху правителството в Киев може да е накарал Украйна да го подпише, докато правителството в Москва пък вероятно се е опасявало, че при провал на преговорите ЕС може да затегне санкциите и да накърни бизнес интересите на "Газпром".

(БТА)

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Украйна
• Русия
• газ