Познаваме ли своите традиции или почитаме ритуалите на съвременното общество? На 8 март галерия „Топлоцентрала-Куб ще открие „Влачугане“ - предстоящата изложба на Мартина Вачева, която изследва преобразяването на традиционните ритуали в ново културно явление, отразяващо често магическото мислене и липсата на знания, популисткото глобално движение и псевдо патриотизма в България.  

Творбите „Влачугар“, „Мълчана вода“, „Мъжко хоро“ и „Момини сълзи“ ще поставят в нова светлина българските традиционни обреди – достъпни, но и лишени от автентичност.   

Авторката подготвя изложбата в продължение на 2 години, навлизайки постепенно в дълбокия образен свят на традиционните ритуали и тяхното преобразяване в съвременността.  Произведенията, включени в изложбата, сред които „Мълчана вода“, „Мъжко хоро“ и „Влачугар“ и „Момини сълзи“, са мислени като цикъл от творби, чрез които Мартина Вачева съпоставя минало и настояще, символ и съвременен продукт.

Влачугане идва от глагола „влача“ и е дума, с която в традицията се означава първоначалния насилствен акт на покръстване, а впоследствие измиване, изкъпване, потапяне против волята на човека. Действие, което резонира с практиките в миналото на  открадване на мома, както и всякаква друга принуда да се извърши определено действие, която е регламентирана и позволена в ритуала. Дали това означава възстановяване на реда или то е свързано с нова, чудовищна йерархия, с догматизма на традицията и нейното репродуциране е един от големите въпроси, които изложбата поставя пред публиката.

Централно място в изложбата заема „Мълчана вода“ - творбата е взаимно свързана с целият цикъл от работи вдъхновени от български традиционни обреди, отличителни за зимният календарен кръг празници и ритуали („Мръсни дни“, „Водици“). Ако по време на „Водици“ се е запазило вярването, че водата има магически способности, днес съвременната фантазия, поради липса на знания, е създала масов продукт, наподобяващ магия или т. нар. „мълчана вода“.

Във „Влачугане“ е включен и триптихът „Мъжко хоро“ (2022г.), който изобразява реалистична сцена от прословутото „мъжко хоро”, случващо се по всички краища в България на 6 януари.

„Според изследователи на българската етнография, Йордановден от много години се свързва с масовото къпане хвърляне на кръст във водата, за да бъде изваден по-късно. По темата обаче не се споменава изпълнение на народен танц. Празникът със сигурност е лишен от християнската си идентичност и се е превърнал в метафора за състоянието на българското общество в 21 век и не само“, разказва Мартина Вачева, която поставя „българската псевдо мъжественост/патриотичност“ на фона на глобални популстки движения.  

„Времето след Коледа до Йордановден в празничния календар е особено динамично и противоречиво. Това е времето на мръсните дни, на водиците и зимните карнавални игри, в което космически се „ражда“ новата година и новия живот, а общността се пресътворява. С умението да говори едновременно през плътна, наситена живопис и през детайлно вглеждане в символика, текст и персонажи, Мартина Вачева ни представя множество микро сюжети и ярки типажи, които присъстват в съвременното българско общество“, коментира Владия Михайлова, куратор на галерия Топлоцентрала-Куб.  

Официалното откриване на изложбата „Влачугане“ ще се състои на 7 март от 18:30ч. в галерия Топлоцентрала-Куб. Изложбата може да бъде посетена от 8 март до 7 април.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Александър Попов

• Влачугане
• Мартина Вачева