• Търсене
• Днес | 2

Общ преглед Коста Станоев се занимава с изкуство, откакто се помни. Подчертава, че не е учил в художествена академия. Не за друго - просто никога не е кандидатствал. Вместо това е завършил каменоделски техникум в Кунино. Казва, че е художник по призвание. От дете рисува. Първата му голяма награда е още от времето, когато бил ученик в 5-и клас. Тогава печели международен детски конкурс в Япония.

Той е един от малкото български художници, който е имал възможността да направи изложба в парижката галерия „Кристиян Сире“ в двореца Пале Роял. Случило се през 2001 година по покана на самия галерист, който видял творби на българския художник и се възхитил от тях.

Негови картини красят институции като Министерството на здравеопазването, Народното събрание, Изпълнителната агенция по лекарствата. Някои негови творби са част от частни колекции в Германия, Франция, Англия, Русия и САЩ. Преди години една негово произведение бива закупено от мощната застрахователна компания „Лойд“ и става част от 200-годишна колекция. Негово дело са и портретите на дядо Николай и дядо Арсений, които са окачени в Пловдивската митрополия.

„Но не е важно къде имаш картини. Кажете ми, има ли някакво значение това? Не. Не искам да бъда в музей на изкуството. Искам да бъда в дома на хората. С това се гордея. Другото не е важно за мен. По-важното е, че в ателието нямам картини – защото те бързо се закупуват, а хората се радват“, споделя Коста Станоев.

Не иска да прави и статистики – колко картини е нарисувал, колко изложби е направил и къде по света има негови изрисувани платна. Това са материални неща за художника и той не обича да говори за тях. „Не броя картините. Те се раждат просто от душа и сърце. Или ще го направя така, както душата ми чувства, или въобще няма да рисувам“, казва художникът.

Той обича да рисува всичко. Като започне от морето, през Балкана и природата, та до старите български къщи - все неща, които внасят топлина в дома.

„Къщата - тя обединява нашия живот, там се раждаме, там умираме, това е светът на човека. Да им покажеш хубавите неща. Защото в тяхното забързано ежедневие им е трудно да видят красотата. И това е моята задача – да им покажа тези красоти“, обяснява художникът. 

После допълва, че се опитва във всяка картина да сложи „слънчев“ цвят. „Нашата страна е слънчева, хората ни са слънчеви. Нищо че повечето казват - намръщен народ сме. Не е така. Като се събере родата - веселят се, сплотяват се. Просто сега са трудни времена.  Но и това ще мине - българинът винаги е оцелявал и сега ще оцелее“, казва художникът.

В момента негова постоянна изложба краси етажите на столичния мол на бул. Александър Стамболийски. Ако отидете в два поредни дни, твърде вероятно е картините, които видите на втория ден, да са съсвем различни от тези, които сте видели в предходния. Това е така, защото картините се купуват бързо и художникът поставя нови на празните места.

Станоев отбелязва, че цените на изкуството му са съобразени с доходите на българина. „Целта ми е хората да се радват на картините, когато ги окачат вкъщи. Вие ми плащате рамката, платното и боите. Другото не го продавам, а го подарявам. Душата ми в картината не може да се продаде“, казва Коста Станоев.

Дори и на по-ниските цени, той е убеден, че един художник може да се изхранва с изкуството си в страна като България. „Аз съм живото доказаталество, че художникът в България може да си вади хляба само от това. Но има едно „но“. Аз винаги съм казвал, че човек трябва да прави нещата в пълен цикъл. Цикълът в изкуството се завършва само тогава, когато картината се хареса от дадения човек и той я купи. И не защото си име, а защото просто я харесва и иска да я окачи в дома си. И тук идва тънкият момент – цената на картината да бъде съобразена с доходите на хората в съответната страна“, подчертава той.
 
За него най-голямото удовлетворение е, че хората, минавайки покрай картините, спират се и разглеждат това, което той е сътворил. „Дори малките деца са ми фенове, което за мен е страшно голяма гордост“, казва Станоев.

По думите му в България изкуството се цени. И не само от тези, които могат да си позволят закупуването на картина, нито пък само от професионалното око. Според него всичко е до това как усещаш картината. Има хора, които едва ли имат излишни пари, но харесат ли картината, ще си спестят и ще я закупят.

„Нашето изкуство е като музиката - не може да се обясни. Човек просто трябва да усети картината зрително. Радвам се, че от всяка възраст ги харесват и ги купуват. Изкуството е за хора с душа“, казва Станоев.

А сега е намислил да опъне платното и да рисува при постоянната си изложба. „Там ми е мястото, сред хората“, убеден е Коста Станоев.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• изкуство
• художник