Младият политик и предприемач Деница Симеонова работи с екипа си  и институциите за създаването на дългочаканата образователна институция

Маг. инж. Деница Симеонова е водач на "Продължаваме Промяната" в 6 МИР Враца и народен представител от 47-ото Народно Събрание. През 2021 г. е началник на политическия кабинет на министъра на финансите, а преди това е мениджър на глобалната програма за иновации на Кралската академия по инженерство на Великобритания, която подпомага учени от Африка, Латинска Америка и Югоизточна Азия да комерсиализират научните си проучвания.

Работи в подкрепа на развитието на малкия бизнес и стартиращите компании в България като изпълнителен директор на Асоциацията на българските лидери и предприемачи (ABLE), основател и ментор в обучителни програми по предприемачество като АBLE Activator и BASE Враца. Мисията ѝ е да подпомага хора от различни възрасти и сфери на дейност да реализират бизнес идеите си.

Професионалният път на Деница Симеонова започва в Българската агенция по инвестиции (БАИ) като експерт Общи инвестиционни дейности, продължава със стаж във водещата световна компания за маркетингови изследвания във Великобритания, а след това и с кариера на бизнес репортер. Съосновател е на дигитална платформа за намаляване на хранителните отпадъци в ХоРеКа сектора.

Деница е възпитаник е на ППМГ “Академик Иван Ценов” във Враца, откъдето се заражда интересът ѝ към точните науки. Магистър е по Електронно управление на английски език и бакалавър по Индустриално инженерство на английски език от Технически университет – София, като е отличена със златен медал и в двете специалности. Завършила е лятна предприемаческа програма в колеж №1 по предприемачество в света – Babson College, САЩ. Владее отлично английски и немски език.

- Вие сте водач на листата във Враца. Родена сте там, какви са проблемите в областта?

Петнайсет години след влизането на страната ни в Европейския съюз регионът Северозападна България и в частност - на Враца, е най-бедният в общността. Затова за мен е кауза да работя за подобряването на живота на хората и за намаляването на социалните неравенства тук. Същевременно вярвам, че трябва да създадем условия за по-бърз растеж на региона чрез иновации.

Област Враца е загубила една четвърт от постоянното си население в последните две десетилетия. Това се дължи на редица фактори като корупцията и феодалното управление, липсата на университет, закриването на предприятия, лошата инфраструктура и обезлюдяването на селата.

Във Враца има филиали на два университета, но няма висше учебно заведение, което да е регионално и насочено към икономическите нужди. Паралелно с това е важно да адресираме и недостигa на висококвалифицирани кадри в редица сектори - инженери, мениджъри, учители, лекари. За да привлече инвестиции с висока добавена стойност, регионът ни трябва да предложи освен подходяща инфраструктура, и наличие на квалифициран персонал.

Не на последно място, проблемно е повишаването на квалификацията на младите кадри и медицинските работници и тяхното задържане в района. Важно е да бъде обезпечена здравната система с медицински специалисти и да се предотврати изтичането на такива кадри в чужбина.

- Имате ли визия за развитието на областта? Как националното управление помага на региони?

Вярвам, че посоката на описаната горе тенденция би могла да бъде променена със създаването на Северозападен университет. В средносрочен план, ако имат възможност да получат качествени образователни услуги на регионално ниво, много млади хора ще предпочетат да останат в региона поне до дипломирането си.

В този прозорец от четири до пет години в зависимост от специалността, тези от тях, които желаят или на които се налага да съвместяват учене и работа, ще потърсят своята реализация отново тук.

Радвам се, че тази визия беше споделена и от Министерството на образованието и науката и неговите експерти предложиха промени в Закона за висшето образование. Анализът на експертите от МОН отчита, че в Северозапада липсват редица базови професионални направления. Това не само спъва икономическото развитие на региона, но е една от основните причини за напускането на млади хора в търсене на по-добро образование и по-добро качество на живот другаде.

- Как ще реализирате идеята си? Вече започнали ли сте?

Направихме първите стъпки към реализацията на проекта за висше учебно заведение в региона, като в следващото ни управление ще си довършим работата.

Още през март инициирах среща между министъра на образованието и науката в кабинета Петков акад. Николай Денков и представителите на гражданска инициатива от Враца, която работи за каузата Северозападен университет. В последствие, заедно с министъра проведохме работна среща с представители на филиалите на ВУЗ-ове в Северозапада, които да се включат под шапката на бъдещата структура.

Привлякохме като съмишленик и министъра на иновациите и растежа, с когото работим за подобряване на връзката между образованието и бизнеса. Представяме проекта на заинтересованите чуждестранни инвеститори, които разглеждат региона като потенциално място за вложенията си. Подобен образователен проект може да бъде успешен, ако партнира тясно с бизнеса, което е предпоставка и за развитие на приложна наука и иновации.
 
- Какви са реакциите на хората в региона?

Местната общност във Враца, но и в целия регион от десетилетия се надява на осъществяването на такъв проект. Пустеещият университетски кампус, по-известен в града като "ученическото градче”, само напомня за годините, в които градът е бил изпълнен със стотици студенти, сновящи между сградите и студентското общежитие. Както възрастните, така и младите се надяваме един ден районът отново да има университет.

Междувременно, някои от младежите тук вече взеха нещата в свои ръце. Създадена е академия по програмиране от “Враца софтуер общество”, която цели да помогне за преквалификацията на местните хора за нуждите на растящия сектор на информационните технологии. Курсовете им поставят началото на зараждаща се IT екосистема в града. Тя пък би могла да се “храни” с кадри и от бъдещия университет.

- България е с най-ниски доходи в ЕС. Как иновациите могат да помогнат на икономика?

Инвестирането в научни изследвания и иновации е инвестиране в бъдещето. Този процес изисква ново политическо мислене, но най-вече действия за създаване на стойност от научните изследвания и иновациите. Иначе казано, трябват стимули за комерсиализация на научните проекти в страната.

Освен това, България има добри традиции в сферата на информационните технологии и инженерството. Уменията на местните експерти могат да бъдат насочвани приоритетно за създаване на иновации в кръговата икономика, в модерно земеделие, медицината, зеленото градоустройство. Променената геополитическа среда допълнително ни насърчава да разработваме иновативни решения и в сфери като енергетиката и киберсигурността. Именно науката и иновациите могат да възродят България като икономическа сила.

- Каква беше вашата персонална роля в досегашното управление, по какви проекти работихте, какво свършихте?

В 47-то Народно събрание бях член на Комисията по икономическа политика и иновации и заместник-председател на Комисията по въпросите на Европейския съюз. Затова и трите приоритета в работата ми бяха развитие на иновациите, по-активно участие на България в диалога на европейско ниво и антикорупция.

Съвносител съм на няколко тематични законопроекта - промени в законите за защита на конкуренцията,  за стартъп виза и за противодействие на корупцията. Както споделих, заедно с министъра на образованието и гражданско движение развиваме проекта за висше учебно заведение в Северозапада.

Представих и защитих позициите на страната на редица двустранни срещи и бях водач на българските делегации по време на конференцията на парламентарните комисии по Европейските въпроси и на междупарламентарната конференция за икономическа автономност на ЕС.

Не на последно място, като председател на Централноевропейската инициатива през месец май организирах международна конференция в София, в която участваха депутати от 13 държави. Приехме общ документ за насърчаване на трансграничното сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите в региона.

- Защо за вас като млад човек важните първи стъпки на “Продължаваме промяната” - увеличение на пенсиите, безплатните детски градини, спирането на корупцията, са важни?

Говорим за иновации и растеж на икономиката, но за мен това не може да стане без да сме се погрижили за уязвимата част на обществото - да осигурим достоен живот на възрастните и подкрепа за младите семейства.

Хората от Северозапада от години сме свикнали да оцеляваме в тежки икономически условия и да проявяваме допълнителна иновативност, за да се развиваме в региона си. Да се борим срещу феодали и зависимости на всякакви нива, за да имаме успех. Когато организирах обучителна програма по предприемачество в града, често чувах от желаещите да се включат, че се грижат за техен близък и не могат да отделят време за подобно начинание. Вярвам, че за да създадем условия за бизнеса и за да поставим фокус върху иновации и експортен потенциал, трябва да освободим малкия и среден бизнес от административна тежест и феодален тормоз, както и да осигурим нормален и сигурен живот за семействата на предприемачите. Само тогава икономиката на България може да бъде удвоена спрямо сегашното си ниво.

Купуването и продаването на гласове е забранено!

По публикацията работи: Александър Попов

• Деница Симеонова