Ако изборите бяха днес, ГЕРБ би спечелила 36% от гласовете на българските гражданите, „БСП лява България” - 22%, а ДПС - 15%.
Реформаторският блок би получил около 6%, Патриотичния фронт - 4,8%, коалицията около България без цензура - малко над 4%. Това сочат данните от проучване на Центъра за анализи и маркетинг, проведено от 5 и 10 септември сред 1021 пълнолетни граждани, което е самофинансирано от социологическата агенция.Още две политически сили имат сериозен шанс да прескочат 4-процентовата бариера. Това са АВБ и „Атака“, като всяка една от тях печели симпатиите на около 3.5% от избирателите.
Според социолога Юлиий Павлов те не могат да бъдат отписани, но в следващия парламент няма да има повече от 6 партии.
Той обясни, че при това положение три са възможните сценарии за броя на партиите в следващия парламент - с шест, пет и четири партии.
При шест партии в парламента ГЕРБ биха имали 98 депутати, "БСП лява България" - 60 народни представители, ДПС - 41, Реформаторският блок -16 депутати, Патриотичният фронт - 13, България без цензура - 12.
При пет партии в парламента депутатските места биха се разпределили така - 103 за ГЕРБ, 63 за "БСП лява България", 43 за ДПС, 17 – за Реформаторския блок, 14 - за Патриотичния фронт.
При четири партии в НС ГЕРБ биха имали 109 депутати, "БСП лява България" - 67, ДПС - 46, Реформаторският блок - 18.
Ако в парламента влязат 4 или 5 партии, евентуална коалиция между ГЕРБ и Реформаторския блок би получила 120 или повече депутати.
Според Павлов възможен съюзник на ГЕРБ, освен Реформаторския блок, е Патриотичен фронт.
Той очаква дву- или трипартийна коалиция в следващия парламент, в който БСП и ДПС са извън властта.
Изследването сочи още, че според 31,2 на сто от анкетираните за страната е по-добре след изборите да бъде управлявана от еднопартийно правителство, за 20,3 на сто - да бъде създаден коалиционен кабинет от две политически сили, а за 19,9 процента - да бъде създаден коалиционен кабинет от три или повече политически сили.
74,6 на сто от избирателите не биха се съгласили да гласуват срещу пари, показват данните от изследването.
4,4 на сто биха гласували срещу не по-малко от 500 лева за определена политическа сила, 0,7 на сто - срещу не
по-малко от 200 лева, 2,9 на сто - срещу не по-малко от 100 лева, а 2 процента - срещу поне 50 лева.
В сравнение с 2013 г. преди парламентарните избори, броят на тези, които са склонни да гласуват срещу възнаграждение, не се е променил съществено, но сега те са по-склонни да продадат по-евтино гласа си - миналата година само половин процент са казали, че срещу 50 лева са готови на това, коментира Юлий Павлов.
28,6 на сто от анкетираните заявяват, че по-скоро смятат да се възползват от правото на преференциално гласуване на предсрочните парламентарни избори, 25,1 на сто отговарят - по-скоро не. 24,6 на сто все още не са решили. Преди европейските избори 50 процента са твърдели, че ще се възползват от това право, припомни Павлов.
Нито една личност няма положителен рейтинг, при всички недоверието е по-голямо от доверието, дори при лидера на тази класация от доста време Кристалина Георгиева - с доверие 32,6 на сто, коментира Павлов. Втора е Йорданка Фандъкова с 28,2 на сто, а трети - Бойко Борисов - 27,4%. Росен Плевнелиев е четвърти с 25,9 процента доверие. От Центъра са измерили и доверието към главния прокурор Сотир Цацаров - 15,8 на сто и към Иван Искров - 4,1 на сто.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар