Борис Михайлов винаги търси интересни мотиви. Неговите герои са всъщност антигерои - бездомници, безработни. Хора, които са се оказали на дъното.
Днес Михайлов, който е роден в земите на днешна Украйна, е един от влиятелните съвременни фотографи.
"Първо снимам, после питам. Ако кажат "Не", после трия снимката", казва фотографът.
През целия сиживот Борис Михайлов снимка хора от периферията на живота. В началото на 90-те става известен с колекцията от снимки от Харков с бедни, болни, деца, отритнати от обществото след разпадането на СССР.
Гледките са трудно поносими. Голи хора, заобиколени от мизерия. За Михайлов това не е това.
"Това не е бруталност, а състрадание. Може би дори уважение за проблемите на тези хора, които случайно са попаднали в тази ситуация", казва той пред DW.
Все пак допълва, че "случайността" за тези хора е програмирана. Те не са имали шанс да получат образование.
В СССР той също е изпитал на свой гръб минусите на режима. Той е бил подложен на репресии, на преследване. Едва през 90-те той получава шанс.
Цялостното му фотографско творчество не е нищо повече от критика на господстващите социални системи в света.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар