Фабрика за медали: Китайските спортни училища

Снимка: Reuters

По-малко от 3 месеца до Олимпиадата в Рио в едно спортно училище в Шанхай се готвят сериозни промени.

Става въпрос за Първо Детско спортно училище, което е само една малка бурмичка в държавната машина, произвела десетки олимпийски шампиони, пише Ройтерс.

Китайската спортна система е изключително успешна. Държавата става част от олимпийското семейство през 1980 г., а през 2008 г. Пекин става домакин на игрите. Тогава държавата печели най-много медали. Четири години по-късно пада на второ място, след САЩ ,в класацията за отличия от олимпиадата в Лондон.

Промените в демографския пейзаж в страната обаче налагат промени в сферата на спорта. Все по-малко родители записват децата си в спортните училища, известни със зловещите си възпитателни методи. Там приемат децата от 6-годишна възраст. Учениците обаче стават все по-малко. Някои училища дори затварят врати, а други се налага да преработват методите си.

Така днес спортните училища в Китай са 2183, а през 1990 г. са били 3687.

Хуан Цин, директор на шанхайското училище, си спомня как през 80-те и 90-те години тези училища били едни от най-елитните и желани в страната. Тогава и семействата били по-бедни, а спортните субсидии били много.

"Родителите са по-малко склонни да пращат децата си в спортни училища. Обществото оценява по-високо културното образование вече", коментира бившият олимпийски състезател по бягане с препятствия Чен Йенхао.

Дебатите около значимостта на системата от спортни училища започнаха още при Олимпийските игри в Пекин през 2008 г. Тогава Цин и други директори на училища са съобщили за възникващите трудности, свързани с все по-високите образователни изисквания сред нарастващата средна класа в Китай.

Политиката за едно дете в семейство също не помага на спортните училища. Учениците вече прекарват повече време в учене вкъщи, в сравнение със световния стандарт.

Пекин най-после отговаря на тези опасения през 2010 г. Тогава се появява Документ 23 - нова политика, подпомагаща бившите спортисти и подобряваща образователните практики.

В училището на Цин са категорични – подготовката на учителите вече е по-добра. Преди три години училището му нарушило традицията и вече в него не всички ученици живеят в кампуса. Половината от тях живеят с родителите си, в родните си домове.

Други училища пък организират акции в детските градини. Провеждат т.нар. "весела гимнастика", което са демонстративни уроци с деца и родители. Трети училища пък предлагат и обучение за "живота след спорта".