Сунда Али (вляво) заедно с майка си и сестра си. Тя започва да носи забрадка след сватбата си и твърди, че решението е изцяло нейно.

„Налице е погрешното схващане, че мъжете карат жените да го правят, но всички около мен носят по свое желание“, разказва Сунда, която е доктор по социология в Оксфордския университет. „Съпругът ми остави решението на мен, той самият не е силно вярващ“, допълва още тя. Снимка: Reuters

Сестрата на Сунда - Шанза, снима на сватбата на сестра си. Тя работи в неправителствена мюсюлманска организация. Родена е в Пакистан, майка й никога не е носила забрадка, но Шанза избира да го направи, когато е на 20 г.

„Забрадката позволява да стоим надалеч от неща, които не са част от ислямската ценностна система“, разказва тя. Снимка: Reuters

Бренда е от Мексико и е била католичка. Приема исляма, когато отива в Лондон.

Тя винаги е водила живот, отдаден на религията, дори искала да стане монахиня. После решила, че иска да има деца.

„Знам, че не съм в мюсюлманска държава, и се опитвам да спазвам правилата“, разказва Бренда. „Понякога хората говорят хубави неща на децата ми или се усмихват просто. Аз също се усмихван, но това не се вижда. Надявам се да виждат усмивката в очите ми“, допълва тя. Снимка: Reuters

Амира е на 12 г. и носи забрадка още от началното училище. Започнала да я носи за постоянно на 9-годишна възраст, защото повечето й приятелки носели.

Майка й казала, че е още много малка, за да носи забрадка, но тя настояла. Сега има около 70 шала. Снимка: Reuters

Ана започнала да носи забрадка на 12-годишна възраст. И в училище, и вкъщи я подкрепяли, така че за нея било лесно да вземе решението. Твърди, че нищо не се е променило оттогава освен връзката й с Бога. Снимка: Reuters

Мадиха на 12 г. и Афша на 11 г. започват да носят забрадките си на 8-годишна възраст.

Носят шаловете си от религиозна подбуда, като символ на скромност, а и да защитават себе си. Снимка: Reuters