Ако изборите за Народно събрание бяха днес, със сигурност в следващия състав на парламента попадат ГЕРБ, БСП, ДПС и "Атака".
За ГЕРБ биха дали гласа си 23,9 на сто, за Коалиция за България – 17,5%, за ДПС – 6,2% , за "Атака" – 5,2%.
Сериозни шансове да попадне в парламента запазва и "Движение България на гражданите", което получава подкрепата на 3,1 на сто от анкетираните.
Социолозите отбелязват, че изследването е направено в самото начало на кампанията и по-нататъшният й ход ще бъде решаващ за "Демократи за силна България и БДФ", както и за НФСБ на Валери Симеонов.
НЦИОМ регистрира тенденция към известно повишаване на електоралната подкрепа за Коалиция "Център-Свобода и достойнство" (НДСВ и НПСД), за Коалицията от партии "ГОРДа България", за РЗС и за ВМРО. Социолозите обаче не смятат, че е коректно в началото на кампанията да се правят прогнози за представянето на новоучредени партии и коалиции, които гравитират около и под изборния праг.
Запазват се основните тенденции по отношение на електоралната тежест на ГЕРБ и на БСП. За последните шест месеца ГЕРБ неизменно получава по-висока подкрепа от БСП. Към 15 април НЦИОМ регистрира устойчиви в сравнение с март дялове на ГЕРБ, БСП, ДПС и "Атака". Няма значима промяна и в разликата между ГЕРБ и БСП - към 15 април тя е 6,4%.
Несъстоялата се коалиция между ДСБ и Съюз "Единство" не повлиява върху електоралната подкрепа за КП "Демократи за силна България и БДФ". От година насам няма значима промяна и в електоралния дял на НФСБ.
11% от българите признават, че биха гласували срещу заплащане, а 89% твърдят, че не биха взели пари при никакви обстоятелства. Това сочат резултатите от национално представително проучване на обществено-политическите нагласи на НЦИОМ.
4,7% от готовите да гласуват срещу заплащане посочват, че биха продали гласа си на всеки, който им плати. Това са основно роми и необразовани хора, както и избиратели, които изобщо не биха гласували, ако не им се плати за това.
Останалите 6,6% от готовите да продават гласа си твърдят, че биха взели пари само от партията, на която симпатизират.
Социолозите не регистрират зависимост между стандарта на живот на интервюираните и декларираната от тях готовност да гласуват срещу заплащане.
В началото на кампанията за парламентарните избори през 2009 г. 9,5% от имащите право на глас българи са заявявали, че биха гласували срещу заплащане, се посочва в изследването.
71% от участвалите в изследването твърдят, че биха подали сигнал, ако станат свидетели на нарушения на изборите.
Подобна позиция по-често от останалите заемат високообразованите, хората със стандарт на живот около и над средния и жителите на градовете областни центрове.
29% от интервюираните не биха сигнализирали, ако станат свидетели на нарушения в изборния ден. Това твърдят предимно нискообразованите, бедните, представителите на етническите малцинства и жителите на малките градове и селата. Именно в тези групи най-често се срещат хора, готови да гласуват срещу заплащане, отбелязват социолозите.
Готовност за гласуване декларират малко над 60 процента от имащите право на глас българи и на базата на това социолозите на този етап прогнозират изборна активност около 55 на сто.
Най-висока готовност да гласуват декларират хората на възраст над 60 години, образованите и заможните, както и жителите на селата и на градовете-областни центрове. Две трети от онези, които не възнамеряват да гласуват, изтъкват като основен аргумент съмненията си за честността на изборите.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар