Президентът Барак Обама не беше във Вашингтон, когато първите ракети поразиха цели в Либия. Докато САЩ тръгваха на война – той отпътува за Бразилия, за да разговаря за търговия. Пътуването можеше да бъде отменено, но Белият дом реши да го оползотвори, пише в анализ в. "Файненшъл таймс".
Отсъствието на президента потвърди позицията на правителството – САЩ подкрепят ударите срещу полковник Муамар Кадафи, но не поемат водачеството в настояването за тях и не ръководят операциите.
Това не е лидерският стил, с който светът е свикнал. От друга страна, това е позицията, което голяма част от света (онази, която бе очарована от избирането на Обама) твърди, че споделя. Е, сега вече я имаме, ще видим колко дълго ще трае и колко добре ще работи.
Сега съюзниците може би ще трябва да поддържат реда в част от страната, тъй като Кадафи все още е на власт, пише изданието.
Неотдавна Европа се жалваше, че САЩ се държат агресивно, дръзко и властно. Неотдавна Европа бе в екстаз от избирането на Обама, понеже той е различен.
Европейците твърдят, че при по-добро американско ръководство съюзниците биха пристъпили към действие по-бързо. Как? Америка имаше добра причина да изостава след Великобритания и Франция. Права беше да се притеснява от допълнително разпалване на неприязънта към САЩ в ислямския свят.
Ако операцията се възприемеше като оглавена от САЩ, това би могло да помогне на либийския режим да предизвика съпротива в страна и чужбина. А и американските военни ресурси вече са изтощени.
Пентагонът се отнесе подозрително към тази мисия и публично изрази резерви.
Накратко, скептицизмът на подхода за едностранни политически решения е добре обоснован.
В Либия съюзниците правят каквото трябва и, да се надяваме, печелят приятели - докато размахът на съюза, пълномощията на ООН и американската позиция на "трети измежду равни" оборват обвиненията, че Америка е разкрила нов фронт срещу исляма, твърди авторът на статията Клайв Крук.
Дори либийският режим да бъде сразен, ще дойде време съюзниците да съжаляват, че владеят последиците. И все пак, ако всичко върви както трябва, Кадафи ще си иде, мирът и спокойствието ще бъдат възстановени и Либия ще започне колебливо да напредва към демокрацията.
Ако начинанието се проточи или пропадне - особено ако се сметне, че причина за това е многонационалния му характер - международните отношения ще бъдат тласнати в другата посока, завършва "Файненшъл таймс".
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар