"Той започна, увисване има само на моето лице, съспенсът ме е хванал от самото начало. Да, почти ме е срам, но седя на ръба на дивана и искам да узная с какво Димитър държи Боряна и ще се оженят ли Сиана и Дани. Последното не толкова". Така се шегува Велина в профила ми във Фейсбук, след като постнах закачка към сериала "Пъклен мол".
Ще речете какво ги дъвчете тези сериали, когато синдикатите се вдигат на протести, правителството хич не се справя добре и не излизаме от кризата.
По няколко причини сериалите заслужават "дъвчене".
По-маловажната: в момента са едни от най-гледаните продукции на българския телевизионен пазар. Стока, която се харчи много добре.
Една от по-важните: добрите сериали загатват митовете на цяла една генерация. И още една причина: добрите сериали и ситкоми са като учебник по социология за начинаещи.
Детските ми години минаха с "Алф". Може би най-гениалната ситуационна комедия, правена някога в света.
В мрежата все още има апокрифни кадри от снимачния процес на "Алф". Бавен ад – трима, включително Пол Фуско, създателят на Алф, управляват куклата; Ан Шедийн разправя как снимали 25-минутен епизод за 25 часа: "Ако имаш сцена с Алф, тя ти отнема векове".
Но не е само това. Сценарият също е пипнат майсторски, почти няма епизод, в който да не срещнеш ловка препратка към социално знание, любопитно дори и за хлапе.
Сигурно съм бил на 12, когато от "Алф" научих какво означава психосоматичен синдром (епизода, в който извънземният се беше изплашил, че повече семейство Танер няма да му обръща внимание, тъй като Кейт чака бебе). Или кой е Ингмар Бергман ("Уили, няма да повтарям, това не е филм на Бергман. Отивай в мазето за помпата“; беше наводнил хола, за да го превърне в ледена пързалка).
Като дете от Алф чух и за знаменитата песен на Мел Торме "За всяко разбито сърце свети една светлина на Бродуей" (заради една от злополучните любовни истории на Лин).
Ами безпощадната ирония към таблоидите – "извънземните приличали на немска овчарка с антенка".
Безобиден ситком като "Алф" обясни кризите, митовете и артефактите на американското общество през 80-те по-ловко от отракан социолог.
Един друг сериал – "Туйн Пийкс", поетизира тези кризи, макар да грабеше метафорите от кошмарите ни. Няма по-брилянтна подигравка на сериал от "Туйн пийкс", изтезаване на интригата, което обаче задържа вниманието до следващия (още по-заплетен) епизод.
Ексцентричен политолог преди време дори подхвърли тезата, че през 90-те българската телевизия е излъчвала сериала на Дейвид Линч като опит за "психологическа обработка" на масите, "за да се извади обществото от дотогавашното му стабилно състояние, да се отвори, за да може да му се въздейства".
Един вид "совите не са това, което са". Не обичам да вярвам в конспирации. Ако е имало заговор, той е бил единствено срещу клишетата в телевизионните жанрове.
И най-после стигаме до "Стъклен дом". В пъкления мол все още няма Червена стая (не сте я забравили, нали?!). И става леко скучно, особено в новия сезон.
Все едно рекламното изречение, че „поредицата пресъздава българската действителност много точно и автентично“ е достатъчно обяснение. Действителността (кофти дума) играе с тебе, а не ти с нея. Отдавна знаем кой "поръча" Димитър Касабов, но какво от това.
А спомняте ли си кой уби Лора Палмър?
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
