Това което се знае е, че някои хормони, действащи и като нервотрансмитери играят важна роля във формирането и изразяването на емоции и чувства.

 

Двата основни полови хормона – тестостерон и естроген играят съществена роля в този процес.

 

Когато тестостеронът е в недостатъни количества, тялото на мъжа страда от понижени нива на енергия, бързо настъпващи депресивни състояния, силно понижено либидо и често – еректилна дисфункция. Съвкупността от тези негативни влияния прави ежедневието по-сиво, уврежда мотивацията и води до пасивност в емоционалната палитра и взимането на решения. Макар агресията да е слабо изразена, негативните чувства и емоции се развиват бързо и често се усилват взаимно. Емоционалните прояви на твърде завишен тестостерон от друга страна, включват: агресия, враждебност, импулсивност, гняв и бързата смяна на позитивни с негативни емоции.

 

Естрогенът също има силно влияние върху поведението. При повишаване на този хормон над нормите и над нивата на циркулиращ прогестерон се говори за естрогенна доминантност. Физиологично, тя се характеризира с нередовен или абнормален менструален цикъл, задържане на вода, подуване и болезнена чувствителност на гърдите и предменструални главоболия, а спрямо психологичното състояние предразполага към краткотрайни, но силни депресивни прояви, ясно изразена раздразнителност и чести смени на настроението.

 

Не само половите хормони влияят на емоциите – тиреоидните хормони (на щитовидната жлеза) също са важен фактор. Завишените им нива водят до неконтролируема тревожност и безпокойство, раздразнителност и несдържаност, а занижените – до проблеми с паметта и концентрацията, забаване на мисловния процес и продължителни депресии с характерна липса на енергия, мотивация, внимание и интерес.