Явлението е познато като „скачане на сън“ или хипнагогичен спазъм. Физиологично, те наподобяват стресовата реакция на подскачане при силна уплаха. Често при настъпването им се отчита ускорен сърдечен ритъм, учестено дишане, изпотяване, често придружени със сетивен шок и уплаха като при падане. Тези сънни спазми се проявяват най-често при хората с нередовен сън.

 

Приема се че около 70% от хората изпитват подобни сензации, като мускулните спазми са концентрирани в горните и долни крайници, по-рядко в мускулите на торса.

 

Съществуват две основни теории за появата на това явление – еволюционна и неврологична. 

 

Неврологичната теория обяснява настъпването на симптомите по време на заспиване. В мозъка съществуват две системи за контрол – ретикуларната активационна система (RAS) и вентралатералното преоптично ядро (VLPO). Когато RAS е напълно активна, мозъка работи с оптималния си капацитет, вниманието и готовността за реакция са с високи стойности и се поддържа будност. VLPO от друга страна се активизира с понижаването на количеството светлина, настъпването на умора и нуждата от сън. 

 

По време на заспиване VLPO поема контрола над мозъчната активност от RAS. По време на тази транзиция от будност към сън, части от мозъка, които все още отговарят за повишеното внимание могат да свръхстимулират мускулите и да породят спазми и неконтролирани движения. Те са видимото проявление на опитите на RAS да си върне контрол над системата и да продължи будното състояние на мозъка.