Поредством храносмилателния тракт, кръвта и телесните течности по-голямата част от лекарствата могат да достигнат до почти целия организъм с всички негови структури. Съществуват, разбира се, и различия: според афинитета на определени молекули към водна среда, други към мастна такава; някои се залавят за неврни клетки, други са хормонално-активни; някои се изхвърлят с жлъчния сок, други с урината и т.н. В резултат на такива зависимости се определя изборът на лекарство в конкретния случай и очакваните последствия.

 

По-труден и сериозен е въпросът за избор на лекарство, когато става въпрос за органи със специална защита. Такива са централната нервна система и плода при бременност, имащи по-специално разпределение на лекарствата. Нуждата от бариерна система за мозъка и плода е логична предвид високата им стойност за огранизма. 

 

 

Въпреки огромния кръвоток през мозъка, някои лекарства изобщо не могат да достигнат до него или това става много бавно. Обяснява се с кръвно-мозъчната и ликворно-мозъчната бариера (кръвта и гръбначно-мозъчната течност).

 

Характеризират се с различие в капилярната пропускливост в сравнение с останалите тъкани. Тук към бариерата, която трябва да преодолеят медикаментите, се добавя и един вид нервни клетки (астроцити). В резултат йонизираните, водноразтворими лекарства трудно преминават, докато за мастноразтворимите процесът е улеснен. 

 

При плацентарната бариера, разделяща майчния организъм от плода, селективността на молекули е по-различна. Тя има пори, пропускащи лекарства с ниска молекулна маса, докато за високомолекулните тя се явява „затворена врата“. Бариерата има избирателна пропускливост спрямо молекули от майчиния организъм и външни такива. В резултат  при плода се установява по-висока концентрация на желязо, белтъци, аминокиселини, някои витамини, калций, калий, фосфор и много други. 

 

От друга страна, в майчиния организъм остава по-висока концентрацията...