Юношеството е труден процес не само за родителите, които са безсилни пред провокациите на своите вече пораснали деца, но и за самите тийнейджъри, които се чувстват тотално неразбрани и подценени във всеки един смисъл. 

 

Студентските бунтове от 1968 г. във Франция до голяма степен илюстрират случващото се в главата на младежите: учащите се бунтуват не толкова срещу съдържанието на образованието, колкото срещу неговата форма. Студентите роптаят срещу неприемливата и дразнеща ги комуникация с техните преподаватели, която обичайно е възприемана от тях като овластен - подчиняващ се. 

 

Авторитарният модел на поведение в тази възраст е нещо, силно дразнещо подрастващите, които на свой ред считат подобно доминантно отношение към тях като провокация, на която се чувстват длъжни да отговорят. Всъщност, незавършеността (или, ако искате - незрялостта) на младия човек е една от причините, която го кара да влиза в конфликта на себезаявяването: идеята за съвместност, все още не е на дневен ред и мисленето е по посока „аз или другия“, вместо адекватното „аз и другия“. 

 

Добре е, като родители, да си даваме сметка за тази специфична особеност на младежите, позволявайки им да преминат през трудния за тях процес в намирането на собствен образ и място, съпровождайки ги в излизането от лабиринта на „ако другия съществува, то мен ме няма, следователно трябва да му се противопоставям енергично във всичко!“