Телевизията дава един сурогатен образ. Той е „сдъвкан и изплют“, образно казано. За разлика от написаното слово, при което има процес на създаване, при гледането на телевизия това отсъства.

 

Когато отворим книгата, първо трябва да съберем буквите в дума, думата в изречение, изречението в някаква мисъл, на тази мисъл трябва да придадем движение, мирис, цвят и т.н. Целият този процес развива мозъка. Ние оживяваме героите в книгата, не авторът. Ние си представяме как изглеждат, какво правят и т. н.

 

В телевизията и киното образът е готов, той има някакви видими параметри. В един дългосрочен аспект децата се научават да ползват образите, а не да ги създават, което може да има своите плюсове в някои определени области, но като цяло това е минус.

 

Идеята на телевизията, вероятно при създаването ѝ, е била доста различна от това, което е в момента. Може би тогава не са били оценявани добре възможните минуси, които един такъв тип комуникация би донесъл. Това в никакъв случай не означава, че трябва да сме против технологиите, напротив. Не смятам, че е разумно да се изсичат тези хиляди дървета, за да имам книги, при условие, че мога да ги чета през телефона си.

 

Проблемът е, че децата са напълно беззащитни. Ако ние можем да си дадем сметка, че една реклама е създадена, не за да покаже реалните достойнства на продукта, а за да ни накара да го купим, за децата това е абсолютно невъзможно.