Синдромът на Лайл е форма на токсична епидермална некролиза. Това е животозастрашаващо състояние, изискващо спешна лекарска намеса и незабавно приемане в болнично заведение. Смята се, че синдромът на Лайл е по-тежка форма на синдрома на Стивън-Джонсън.

Под токсична епидермална некролиза се разбира смърт на клетките на епидермиса (кератиноцити), под въздействието на токсичен агент. Това понятие, обаче, не описва напълно екзактно какво представлява синдромът на Лайл, защото той засяга и лигавичните клетки. Освен това, провокиращият агент може да е инфекциозен и това се наблюдава по-често при децата, развили синдрома. Какъвто и, обаче, да е агентът, в основата на състоянието стои патологичен автоимунен процес и, ако се говори за токсичност, това е автоимунна токсичност спрямо променени собствени епидермални и лигавични клетки.

В над 80% от случаите при възрастни отключващият агент е определен медикамент. Този медикамент може да е бил приеман 1-2 седмици преди появата на първите симптоми. В някои случаи, когато медикаментът се приема не за пръв път и организмът е сенсибилизиран спрямо него, синдромът се развива 1-2 дена след лекарствения прием. Лекарствата, за които е докладвано, че в изключително редки случаи предизвикват синдром на Лайл, са някои сулфонамидни и бета-лактамни антибиотици, нестероидни противовъзпалителни, някои сънотворни, анксиолитици и др.

Това не означава, че тези медикаменти не трябва да се приемат от страх да не се развие синдром на Лайл. Но, при отключване на подобна патология, лекарят трябва да бъде уведомен за приеманите лекарства 1-2 месеца назад във времето с оглед бързото поставяне на диагнозата.

Повече за синдрома на Лайл може да прочетете на Puls.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи:

• мехури
• пневмония
• сепсис
• епидермис
• синдром на Лайл
• синдром на Стивън-Джонсън
• епидермална некролиза