Проблеми като ревматоиден артрит, подагра, остеоартроза и остеопороза водят до хронично страдание и сериозно влошават качеството на живот. А ако не се лекуват своевременно с подходящи методи, може да се стигне и до инвалидизация.

 

За съжаление, при костно-ставните заболявания традиционната медицина действа предимно чрез медикаментозно обезболяване с нестероидни противовъзпалителни лекарства. Това води до временно облекчение, но не може да спре прогресирането на болестта. Нещо повече – голяма част от използваните медикаменти имат неблагоприятни странични ефекти и дори хора, които преди това не са страдали от стомашно-чревни проблеми като язва или гастрит, започват да се оплакват от киселини и болки.

 

Кортико-стероидните инжекции, които също се прилагат за лечение, влияят негативно на хрущяла в ставата. Други възможности са физиотерапията и балнеолечението, а вече в много напреднал стадий - оперативното лечение.

 

 

 

Липсата на достатъчно движение и начинът, по който мнозина от нас работят – „замръзнали” в една поза с часове, приведени неудобно на бюрото пред компютъра, водят с времето до изместване на шийните прешлени и промяна в тонуса на шийните мускули. Хроничният стрес също дава своя принос със схващане и болки в областта на врата, раменете и целия гръб. Постепенно се стига до неправилна стойка и до нарушена позиция на самия гръбнак. Липсата на движение означава също така и липса на „смазване” на междупрешленните дискове на гръбнака, които по-бързо се амортизират.

 

Храним се с генномодифицирани храни (пшеница, ръж, овес, ечемик, соя, царевица, бял ориз). Проблемът е, че ГМО-храните са коренно различни от това, с което е свикнал нашият организъм от хилядолетия, и не разполагаме с необходимите ферменти и ензими, за да ги преработим. Повечето от тези храни предизвикват отделяне на киселинни продукти в организма. Получава се чудесна среда за „подхранване” на всякакви инфекции и възпалителни процеси, при които калцият излиза от костите и постепенно се стига до остеопороза.

 

При обезводняване на организма се затруднява обмяната на веществата на ниво клетка, натрупват се токсини, страдаме от възпалителни и дегенеративни заболявания. Но много от нас се сещат за чашата с вода едва, когато усетят силна жажда. А тя е знак, че вече сме дехидратирани. Друг проблем за достатъчното оводняване на организма са нееластичните клетъчни мембрани. Оказва се, че с напредване на възрастта те губят своята еластичност и не пропускат хранителните вещества и водата да преминат лесно в клетката.