При ринита носът се възпалява, а носната лигавица се подува. Това води до запушване на носа или изтичане на назални секрети. Когато ринитът се дължи на алергична реакция към една или друга субстанция (най-често полен) се говори за алергичен ринит.

Всички останали случаи спадат към неалергичен ринит. При неалергичните ринити най-често се наблюдава разширяване на кръвоносните съдове на носа и натрупване на секрети. Наблюдават се назална конгестия и катари (натрупване на течности в носните кухини). Потенциалните усложнения на хроничния ринит са:
 

• Назални полипи – доброкачествени мехурчета, изпълнени с течност, разположени в синусите и/или носните кухини. Големите назални полипи могат да запушат въздухоносните пътища в черепа.
• Синузит – бактериална или вирусна инфекция в синусите, възникнала на фона на възпаление и подуване на носната лигавица, което блокира оттичането на секрети от синусите.

Неалергичният ринит може да се дължи на няколко възможни причини, свързани с вътрешни или външни фактори. Външните включват вируси, които се развиват в лигавицата на носа и гърлото, и промени във влажността на въздуха. Вътрешните фактори могат да бъдат промени в хормоналния баланс, каквито понякога настъпват по време на бременност, пубертет, при прием на хормонални контрацептиви или хормонозаместително лечение. Стресът също може да отключи неалергичен ринит.

Повече за терапията на неалергичния ринит може да научите в Puls.bg.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Румяна Тасева

• хрема
• ринит
• запушен нос