Снимка: Reuters

 Анемията е едно от най-честите състояния в детска възраст, особено в развиващите се страни, където в някои райони честотата й надхвърля 90%. Честотата на анемията в развитите страни като цяло е ниска, с изключение на определени географски райони, в които таласемиите и сърповидноклетъчната анемия са широко разпространени поради сложното взаимодействие от редица външни фактори.

 
Появата на анемия може да се дължи на вродени фактори, обуславящи аномална структура на хемоглобиновата молекула или червените кръвни клетки, или на външни фактори. Подлежащите патологични процеси могат най-общо да бъдат категоризирани в три категории:
  • понижена продукция на червени кръвни клетки;
  • усилено разграждане на червени кръвни клетки;
  • кръвозагуба.
 Анемията, дължаща се на намалена еритроцитна продукция, обикновено се развива постепенно и има хронично протичане. Различават се голям брой анемии от този подтип, които от своя страна се класифицират на анемии, дължащи се на нарушена продукция на еритроцити, анемии, дължащи се на нарушен синтез на еритропоетин и анемии, дължащи се на нарушено узряване на еритроцитите. Най-голямо значение в клиничната практика имат анемиите, свързани с дефицит на едно или повече хранителни вещества – желязо, витамин В12 или фолиева киселина.
 
Продължението на материала може да намерите в Puls.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase