Може би не е много добре известно, че някои антибиотици имат не антибактериални, а противотуморни ефекти. Изхождайки от дефиницията за антибиотик, ще поясним, че това са вещества, изолирани от микроорганизми, които имат специфичното свойство да унищожават даден тип клетки или да спират деленето им. В случая с противотуморните лекарства, тези им свойства са се оказали по-подходящи за приложение в онкологията, отколкото в микробиологията или паразитологията.
Най-широко прилагани в практиката са доксорубицин, епирубицин, идарубицин, митоксантрон, блеомицин и митомицин.
Първите три принадлежат към класа на антрациклиновите антибиотици. Те се изолират от бактерии от рода Streptomyces, по което си приличат с голяма част от антибиотиците, използвани в антиинфекциозната терапия. Антрациклините са едни от най-ценните съединения в онкологията, тъй като са ефективни срещу голям брой злокачествени новообразувания – левкемии, лимфоми, ХЕР-2 отрицателен рак на гърдата, рак на матката, на яйчниците, някои форми на рак на белия дроб и др.
Широкият им спектър на действие се дължи на факта, че те спират деленето на раковите клетки по няколко различни механизма, докато повечето противотуморни лекарства имат само един механизъм на действие. Антрациклините са уникални и с това, че основният им страничен ефект е увреждане на сърдечния мускул, а не гадене, повръщане, опадане на косата или потискане на имунната система.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Сподели:
Коментари Напиши коментар