След като стана практика българското кино да се гледа повече в чужбина по фестивали, отколкото от българската публика, един продуцент реши сам да разпространява филмите си из страната.

Росица Вълканова експериментира като направи премиера на филма „Раци“ (режисьор Иван Черкелов) в 22 града едновременно.

Появиха се много пророкувания, че акцията е твърде рискова – липсвали киносалони на повечето места, нямало интерес към българското кино...

Все пак продуцентът разпръсна екипа из България и го снабди с екрани и мултимедии за голяма част от градовете.

Така актьори и режисьори се впуснаха в дълги дебати след прожекциите с хората, престрашили се да дойдат и да гледат родно кино.

Резултатът: 2000 зрители за два дни в цялата страна.

Подобна премиера на български игрален филм досега не е правена. Защо?

Оставаме с впечатлението, че не е, но в недалечното минало българските филми излизаха като премиера в множество градове в страната. В развитите кинодържави подобни събития са практика. Например един филм в Щатите излиза премиерно с 400 копия. Което означава, че се върти не само на 30-40 екрана в един град, а и в 30-40 града.

Какво е усещането при подготовката на подобен смел и рисков проект?

Съвсем различно е, когато много голям екип действа заедно и концентрирано, вместо същият този екип да прави това разточено във времето. Цялото внимание е насочено в този един акт, който се извършва едновременно на различни места. Много хора са ангажирани. Всеки препредава на другия тонус, настроение и кураж.

Освен това с премиерата направихме съпричастни много хора. Успяхме да съберем 22 града в една публика, която не се намира само в едно кино в София. Усетихме зрителите в цялата страна.

Оправдаха ли се предварителните очаквания?

Много бяха пророкуванията, че в петък никой няма да иде на кино, че 2-3 лв. е скъпа цена за български филм в провинцията. Това беше категорично опровергано. По-скоро имаше поощрения от страна на много от отделните градове, че трябва да се прекрати практиката с безплатно ходене на кино. Парадоксално е, че театрална постановка в провинцията може да вземе вход от 5 лв., а пък една премиера на български филм се затруднява с вход от 2 лв. Това не е нормална ситуация.

А какви бяха изненадите?

Изненада беше по-малкият интерес в големите градове. Това си заслужава анализ. Филмът беше разпространен най-лошо в Пловдив, Варна, Бургас и Благоевград, но в последния град акцията стана само за няколко дни.

Как си го обяснявате?

Незаинтересоваността я обяснявам с факта, че в по-големите градове развлеченията са повече. Хората са заразени с инертност. Сещам се за метафората от Барон Мюнхаузен, който се изтегля за собствените си коси от морето. Наистина забележителен образ за това колко невъзможно е човек да преодолее невъзможното. И все пак го прави.

Още по темата
17 ное 2009 16:36

И на мен ми се струваше невъзможно един арт филм, какъвто е „Раци” на Иван Черкелов, да се приеме от публика, която отдавна не е посещавала киносалони и навикът да гледа кино отдавна е забравен. Но ето че се получи.

Това беше и част от изненадата – изключително точното разбиране на „Раци“. Почти навсякъде млади хора приеха филма без никакви преднамерени очаквания какъв трябва да бъде той.

Ние се опасявахме, че постоянно набиваното клише: "Ама дайте комедия, нещо по-развлекателно, хората не искат да гледат мрачни филми...", ще ни се отрази.

Не стана така. Ще цитирам и Ники Урумов, който на представянето в Русе е казал: "Ми как да не е мрачен филмът, като се огледате навън, какво виждате? Филмът е отражение на живота ни”.

Не живеем в комедия, въпреки че и тя си има своята роля. Имаше един имейл, който много ме впечатли. Там пишеше, че след прожекцията млади зрители са обсъждали филма и не са спирали да си повтарят, че диалозите, които чуват, са същите като техните. Все едно някой ги е подслушвал какво си говорят. Това е такъв атестат за автентичността на филма. Няма по-голям комплимент.

Идентифицират се...

Много повече. Зрителите не само се разпознават с героите, а излиза, че това, което е на екрана, е почерпило живот от живота.

Какъв е животът на един български филм без такъв проект?

На пръв поглед отговорът е: никакъв. Филмът изпада в летаргия. Все пак не искам да слагам под общ знаменател всички български филми.

Не си спомням българска комедия да е успяла. Тя има всекидневен, злободневен жанр и животът й е предимно в настоящето. Докато трагедията се занимава с вечните въпроси.

Затова точно тези филми, на които им пророкуват нещастна съдба в наше време, ще останат завинаги. Когато авторите са истински, те неизбежно имат и сетива за времето, в което живеят. Занимават се с вечни теми, въпреки че на пръв поглед филмите им минават покрай всекидневните занимания и тегоби на хората.

Затова не съм такъв песимист спрямо живота на такива филми. Дори съм сигурна, че ще дойде моментът, когато те ще бъдат преоткрити.

Клишетата от рода: "авторът не е разбран у дома или от съвременниците си", не са случайни. Ще цитирам по памет руския писател Андрей Битов: „Един писател трябва да е малко подозрителен към произведението си, ако съвременниците му се идентифицират тотално с това, което е написал".

Това е така, защото истинският автор прескача във времето и това, което вижда днес, всъщност се развива утре за другите хора. Ако съвременниците се идентифицират, значи той следва събитията, а не ги прозира.

И без излишни претенции кой е голям автор и кой не е, намирам точно такива примери във филмите на Иван Черкелов. Това е способност, даденост на виждащия.

Проектът ще има и продължение...

Да, защото видяхме, че нещата могат да бъдат разгледани по нов начин. Важното е, че като се разпръсна екипът из всички тези градове, остави спомен с личното си присъствие.

Получи се нещо съвсем различно от това, ако бяхме продали същото количество DVD-та или филмът бе излъчен по телевизията няколко пъти.

В проекта има нещо пионерско или възрожденско в най-добрия смисъл на думата. По този начин се преброихме и ние в тези 22 града. Видяхме колко души членуваме в клуба на желаещите нещо да се промени.

Страшно важно е да оцелеят различните. Иначе остава само помитащата сила на унифицирането, на шаблона, който се налага като общожелан.

*"Раци" е част и от програмата на София Филм Фест.

Прожекциите са на 6 март от 17,30 в Евро синема, на 7 март от 15,45 във Френския културен институт и на 10 март от 14,30 часа в "Люмиер".

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase