Снимка: Pixabay

Европейската комисия подкрепи 23 нови изследователски проекта с 128 милиона евро в отговор на продължаващата пандемия, причинена от коронавируса. Финансирането по "Хоризонт 2020" — програмата на ЕС за научни изследвания и иновации, е част от ангажимента на Комисията в размер на 1,4 милиарда евро за финансиране на инициативата "Глобални действия срещу коронавируса", стартирана от председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен през май 2020 г.
 
В 23-те проекта от списъка за финансиране участват 347 научноизследователски екипа от 40 държави, в това число 34 участници от 16 държави извън ЕС.

Финансирането ще даде възможност на изследователите да намерят решение за справяне с пандемията и последиците от нея чрез укрепване на промишления капацитет за производство и прилагане на леснодостъпни решения, разработване на медицински технологии и цифрови инструменти, подобряване на разбирането за поведенческите и социално-икономическите въздействия на пандемията и използването на данни за големи групи от пациенти (кохорти) в цяла Европа. Тези научноизследователски действия допълват предишните усилия за разработване на диагностика, лечение и ваксини.
 
Понастоящем Комисията договаря споразумения за отпускане на безвъзмездни средства с избраните бенефициери.

Новите проекти обхващат следното - преориентиране на производствата с цел бързо производство на жизнено важни медицински материали и оборудване, необходими за изпитване, лечение и превенция като например използване на леене под налягане и печатане с наслояване (3D печатане),адаптивни методи за производството и за веригата на доставките, както и преориентиране на производствата като мрежа за обслужване за бърза реакция.

Разработване на медицински технологии и цифрови инструменти за подобряване на откриването, наблюдението и грижите за пациентите например чрез разработването на нови устройства за по-бързо, по-евтино и по-лесно диагностициране (включително дистанционно), както и нови технологии за защита на здравните работници.

Анализиране на поведенческите и социално-икономическите въздействия на реакциите на правителствата и системите на общественото здравеопазване, например по отношение на психичното здраве, включително аспектите, свързани с пола, по отношение на рисковите фактори и социално-икономическата тежест, за да се разработят приобщаващи насоки за създателите на политики и здравните органи и да се повиши готовността за бъдещи подобни явления.

Използване на данни за големи групи от пациенти (кохорти) чрез свързване на съществуващите кохорти в ЕС и извън него, с цел да се оцени излагането им на определенирискови фактори, за да се разберат по-добре евентуалните причини за болестта и да сеподобри способността за реагиране на вируса и на бъдещи заплахи за общественото здраве.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase