Укор от Брюксел: България се бави с фондовете!

Европейската комисия прогнозира намаляване на инвестициите в българската икономика в резултат на забавеното усвояване на европейските фондове в новия програмен период.

През следващата година растежът на българската икономика ще бъде 2,9% при 3,1% за тази и 3,6 на сто за миналата година. През 2018-а БВП ще нарасне с 2,8 на сто, според публикувана днес в Брюксел икономическа прогноза за развитието на ЕС от Европейската комисия. Брюксел се надява, усвояването на европейски средства да започне да се подобрява през 2017 г. и повече европейски проекти да започнат да внасят пари в икономиката.

Комисията вярва, че вътрешното потребление ще продължи да дърпа икономиката в по-голяма степен от износа, който я спасяваше в разгара на икономическата и финансова криза. Отвореността на българската икономика обаче я прави уязвима при намаляване на износа към основни партньори, което Европейската комисия вижда като риск за постигане на прогнозирания през следващите 2 г. икономически растеж в България.

Покачването на световните цени на горивата и очакваната повишена покупателна способност в страната се преценяват от Брюксел като фактори, които ще допринесат за възходяща тенденция на инфлацията, която се очаква да стигне 1% догодина и 1,2 на сто през 2018 г.

На фона на демографската криза и застаряването на населението в България, Европейската комисия прогнозира намаляване на безработицата. Тенденцията на спад от тази година (8,1%), ще продължи и догодина (7,1%), като през 2018-а хората в трудоспособна възраст на пазара на труда ще са 6,3%.

Още добри новини идват от очакването за намаляването на бюджетния дефицит от 0,9% от БВП през тази година до 0.8% и 0.7% през следващите 2 г., както и от предвиждането за увеличаване на събираемостта на дължимите данъци, благодарение на подобрения контрол и намаленото укриване на суми. В същото време Европейската комисия отчита, че тази положителна тенденция може да се промени при увеличаване на постъпленията от фондовете по европейските програми.

Рисковете за държавните баланси Европейската комисия вижда най-вече в предвидената държавна помощ за НЕК, както и в плановете за увеличаване на заплатите на учителите и лекарите.

Решението на правителството за увеличаване на бюджетните буфери тази година ще доведе до нарастване на държавния дълг до 29,4%, но той вероятно ще намалее до 25,9% през 2018 г. Прогнозата залага и намаляване на структурния дефицит до 1% от БВП.

Европейската комисия залага оптимистични очаквания и за развитие на икономиката в ЕС. Растежът ще продължи умерено в еврозоната с 1,5 % през 2017 г. и 1,7 % през 2018 г., леко понижение спрямо надеждите от пролетта. Икономиката на Съюза вече се е върнала на нивата отпреди кризата, но развитието ѝ не е бързо и е изправено пред различни неблагоприятни фактори като обезценяването на еврото и тръгналите отново нагоре цени на горивата.

Според предвижданията основният двигател на растежа в ЕС до 2018 г. ще бъде отново частното потребление, подкрепено от очакванията за продължаващо нарастване на заетостта и леко повишение на доходите. Растежът продължава да бъде подпомаган от благоприятното равнище на разходите по заеми вследствие на силно експанзионистичната парична политика. Очаква се съвкупният бюджетен дефицит в еврозоната да продължи да намалява, а фискалната позиция — да остане нерестриктивна. Инвестициите ще продължат да нарастват.

Политическата несигурност, бавният растеж извън ЕС и слабата световна търговия обаче оказват отрицателно въздействие върху перспективите за растеж, се казва в анализа на Европейската комисия. Запазва се също рискът, че слабите икономически резултати от последните години могат да забавят растежа, както и несигурността, свързана с постигането на по-висок растеж без нежелан инфлационен натиск.

През следващите години ще отпаднат благоприятните условия, от които се е възползваше европейската икономика в резултат на външни фактори, като например намаляващите цени на нефта и обезценяването на еврото, предупреждават от Брюксел.