Европейският съюз още не може да свали безработицата в сравнение с нивата отпреди кризата. Това показва разпространен днес доклад на Европейската комисия, който изследва промените на трудовия пазар между август 2015 и 2016 г.

Според анализа безработицата в ЕС продължава бавно да намалява спрямо пика от 2013 г., но все още е стигнала нивата от предкризисната 2008 г. Сегашното ниво от 8,6% средно за ЕС ни връща само до май 2009 г. 5,6 милиона европейски граждани нямат работа, това е с милион повече от 2008 г., без да се отчита увеличаването на населението. В същото време безработицата в САЩ намалява много по-бързо и вече е достигнала предкризисното ниво, съобщава Европейската комисия.

През миналата година броят на хората на трудовата борса Европа е паднал в 24 страни и е нараснал в Австрия, Белгия и Естония.

България е сред държавите, в които спадът на безработицата е най-значим (-2,9).  Тя обаче все още е с 2,1 процента по-висока от предкризисните нива. Европейската комисия посочва, че през лятото на 2008 г. 5,9% от трудоспособните българи са били без работа, докато това лято в бюрата по труда са регистрирани 8 процента от българите в трудоспособна възраст.

Въпреки растежа на европейската икономика от 1,8% през последната година. Това не се е проектирало върху създадените нови работни места, които са се увеличили само с 0,7 на сто. Причините за това са предпазливостта на инвеститорите и свитото потребление на гражданите, които предпочитат да държат на страна пари за черни дни, вместо да ги харчат.

Безработицата остава най-висока в Гърция – близо 25 на сто и в Испания - 19% и най-ниска в Чехия - 3,9% и в Германия – 4,2%.

Анализът на Европейската комисия показва, че през второто тримесечие на тази година българската икономика е осмата по растеж  в ЕС. Най-бързо развиващата се икономика в Съюза е тази на Румъния, която е пораснала с 1,5 на сто спрямо първото тримесечие, следвана от унгарската, словашката и полската. Френската икономика е единствената, която между април и юли се е свила, а италианската и финската - не са претърпели промени.

Статистическите данни за България посочват увеличаване на разходите за труд у нас и в същото време скок в производителността, която позволява увеличение на доходите, по-високо от отчетеното за ЕС на годишна база. Въпреки това производителността в България е все още твърде ниска спрямо останалите европейски членки. През последната година България и Малта отичат най-голямо увеличение на седмичните часове за работа сред хората на постоянни трудови договори. У нас те работят по 41 часа седмично, колкото австрийците и португалците. Най-дълго в ЕС работят гърците (42,5 ч.), следвани от холандците, белгийците, англичаните и германците. Работната седмица е най-кратка в скандинавските държави - около 39 ч.

Прогнозата за третото тримесечие на 2016 г. показва, че покупателната способност на европееца ще продължи тенденцията за намаление от началото на годината. Не се очаква съществено увеличаване на заетостта, с изключение на секторите на индустриалното производство и търговията.

Европейската комисия има оптимистични очаквания за възстановяването на трудовите пазари, като отчита увеличаване на заетостта през последната година в ЕС с 1,5%, както и доходите на домакинствата, които нарастват за трета поредна година.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

Автор:

• безработица
• ЕС
• икономика