Основното нежелание на западняците за влизането на Турция в Европа идва от невъзможността на се интегрират турските емигранти в техните общества.Турция единствената страна сред мюсюлманските страни, която е обединила велико турския национализъм ( етническото и национално турско самосъзнание) с исляма ,помпа ги от най ранна възраст им промива мозъците и това прави невъзможно интергарцията на турците в Европа. А тези страни казват ясно на своите чужденци, че трябва да се интегрират, за да получат работа и живеят нормално. Исляма е коренно различна религия от християнството и е в основата на друга култура и цивилизация- ислямската. Разликата между християнството е исляма е огромно пред всичко в противопоставянето на половете. Християнство проповядва РАВЕНСТВО между половете, исляма проповядва НЕРАВЕНСТВО Това прави автоматично исляма по ниска цивилизация и култура, точно това западняците отчитат защото са висока материална и духовна култура на основата на християнството. По-ниската култура никога не е разбирала по-високата и се е стремяла да я унищожи материално и като човешки ресурси. За това селджуците, когато идват на Балканите и намират България в една изключително висок стадий на развитието на културата си спрямо други части на Европа и нищо друго не правят освен материално да я унищожат и избият човешките ресурси. Мюсюлманите не могат да живеят мирно като мнозинство в една държава, те правят всичко да изтребят друговерниците-малцинството, за това сега Европа се пълни с прокудени християни от Египет ,Сирия, Ливан, Турция и прочее. Мюсюлманите могт да живеят мирно само като са малцинство. Влизането на Турция ще донесе огромна маса мюсюлмани в Европа, които не мога да се интегрират и ще създават огромни неприятности на европейците,плюс и тяхната агресивност на национална и религиозна почва.

В края на 2001 г., под натиска на ЕС, Анкара направи една "грандиозна" реформа - призна, че и жените са хора. В турския граждански кодекс бе посочено, че мъжът е глава на семейството и жената трябва да поиска неговото разрешение, за да работи. На 24 октомври 2001 г. в парламента започнаха бурни дебати дали този текст да се махне, което би било равносилно на признанието, че мъжете и жените са равни. Новият кодекс позволяви на жените да вземат и решения, отнасящи се до децата и дома, каквото право те нямаха до 1 януари 2002 г. Две години по-късно в Турция влезе в сила друга "грандиозна" реформа - на жените, работещи в държавните учреждения, бе позволено да носят панталони! В шума покрай тези "епохални" крачки към европейското бъдеще на Турция, нейният ислямски лидер Ердоган прави опити от време на време да вкара в турското законодателство клаузи на шериата, но така, че ЕС да не забележи. През 2004 г. група депутати в парламента на "светска" Турция се опита да прокара поправка, според която съпружеската изневяра е криминално престъпление. Премиерът-ислямист Ердоган горещо защити проектопоравката с обяснението, че тя пази семейството и - обърнете внимание! - че "Турция не е длъжна да приема несъвършените закони на Запада". Всъщност в ислямска Турция съпружеската изневяра (на жената) е била престъпление до1990 г., когато, пак под външен натиск, тя е била отменена. Просто през 2004 г. бе направен опит за възстановяването й, защото така повелява Коранът. Наложи се, няколко еврокомисари да ходят на крака при Ердоган с молба да отмени близкия на сърцето му нов проектозакон. А само преди година турската държавна телевизия ТРТ забрани популярния анимационен сериал "Мечо Пух" заради един от най-очарователните му герои - Прасчо. Защото мюсюлманите смятат прасето за нечисто животно и ислямът забранява консумацията на месото му! "Мечо Пух" не е първият рисуван филм с прасенца, който попада под ударите на шериатската цензура в Турция. Там от край време режат прасенцата от европейските детски книжки и филми, или направо ги забраняват. Но това е все още веселата част от живота в ислямска Турция. В Брюксел се правят на слепи за факта, че в тази кандидат-членка на ЕС всяка година биват убити средно около 10 християни. Без друг мотив, освен че са това, което са - "***". Обикновено за техни убийци биват обявявани непълнолетни младежи, тъй като в този случай законът предвижда по-меки наказания. Факт е, че нито един убиец на християнин не лежи ефективно в турски затвор. Винаги се намират основания за условни присъди. На 19 януари 2007 г. на улицата бе застрелян редакторът Хрант Динк, издател на арменския вестник "Агос". За негови убиец бе обявен 17 годишният Огюн Самаст. Той обаче беше само стрелец - ликвидирането на Динк е било замислено и осъществено от турските служби. Това стана ясно, след като в медиите изтече снимка, показваща Самаст да позира с турското знаме заедно с двама цивилни агенти, които уж го "заловили". Зад тях на стената в полицията се чете лозунг с думите на Ататюрк "Земята на нашата нация е свещена. Тя не може да бъде оставена на капризите на съдбата".

Имаше едно нещастно врабче, още ли си ближе раните от шамарите ???

Тайните служби на Анкара са зад убийствата на "***"Едно от доказателствата за безсъмнената автентичност на турския геноцид над християните - българи, арменци, асирийци, халдейци, малоазийски гърци - е фактът, че от XIV век досега, вече 700 години, кланетата на друговерци в Османската империя и наследилата я Турция никога не са спирали. Това е геноцид, провеждан от държавата до ден днешен. На 1 февруари 2007 г. турската TGRT - частен ТВ канал на Рупърт Мърдок, показа видеозапис, на който 17 годишният убиец на Динк Огюн Самаст и двама цивилни агенти от полицията в Самсун, които го "арестували", позират пред стенен лозунг на Ататюрк и турското знаме в ръце. А на 3 октомври 2007 г. турската NTV съобщи, че официално обвиненият като "мозък" на заговора Ерхан Тюнчел може би няма да бъде осъден ефективно, "защото още преди съдът да поиска досието му, то било унищожено, тъй като представлява държавна тайна". Динк бе убит от турските тайни служби които и в този случай действаха по един изтъркан от употреба модел. На преден план в медиите, като "убиец", се изтиква някакъв непълнолетен и много често - патологично *** младеж, който получава лека присъда поради възрастта си и други "смекчаващи вината" обстоятелства. Турският съд признава за легитимни обясненията на стрелеца, че е извършил престъплението спонтанно, без предварителна подготовка. Че минавал случайно и като видял някакъв християнски символ - кръстче, екземпляр на Библията и т.н., мохамеданските му чувства били силно наскърбени, той пламнал от "обида" и неочаквано за себе си взел, че убил съответния "каур" (***). С това всякакво по-нататъшно търсене на умисъл и предварителна подготовка на убийството се прекратява. В такива случаи протурската пропаганда в ЕС и България започва да разказва напоително как турците съжаляват за случилото се, колко са "потресени" и т.н. Част от тази пропаганда бе и тиражирането на някакви многохилядни протести срещу убийството на Динк. Само че в една авторитарна държава като Турция, където, освен това, по-голяма част от индустриалната собственост е държавна, не е никак трудно да организираш такива митинги, да ги заснемеш и да ги пуснеш в международния видеообмен, само за да успокоиш световното обществено мнение. Тези протести са толкова "спонтанни", колкото деветосептемврийските манифестации в България по социалистическо време. Никой не се запита например коя турска фабрика е получила спешната поръчка да изработи за 24 часа такова огромно количество (няколкостотин хиляди) еднообразни кръгли плакати с надпис "Ние всички сме Хрант Динк!" и "Ние всички сме арменци", с които митингуващите срещу убийството на арменския издател влязоха в новините през януари 2007 г. Протурските медии на Европа не отразиха и контрамитинга на няколко хиляди турци, одобряващи убийството на Динк, които дефилираха с ръчно написани плакати "Ние всички сме Мустафа Кемал" и "Ние всички сме турци!" Медиите не питат защо, след като толкова много съжалява за неговия живот и кауза, Анкара продължи да съди в. "Агос" - по същия член 301 от НК за "обида на турското национално достойнство", по който три пъти водиха дела срещу Динк и го превърнаха в мишена. На 11 октомври 2007 г. синът на Хрант Динк и един друг журналист от в. "Агос" получиха условни присъди по този член. Работата на институциите по случая "Хрант Динк" повтаря убийството на отец Андреа Санторо. На 5 февруари 2006 г. той бе застрелян в гръб, докато се молеше на колене в църквата "Санта Мария" в Трабзон. Според официалните информации той също е убит от самотен малолетен стрелец - 16 годишният ученик Огюзхан Акдън. При стрелбата, както изисква Коранът, стрелецът крещял "Аллах-ху акбар!", разказаха очевидци. На делото майката на Акдън заяви: "Гордея се със сина си, защото той извърши нещо угодно на Аллах и направи подарък на нашата нация и държава. Той е вторият Мехмед Али Акджа". Заключението на съда е, че и зад този стрелец, представете си, не стои никаква организация. Истинските убийци - тези, които планират, организират и плащат убийствата на християни в Турция, винаги остават в сянка. За да могат да продължат делото си. Реакциите на ЕС бяха толкова невзрачни, че де факто насърчиха по-нататъшните кланета на християни в Турция. И те не закъсняха. Точно три месеца след убийството на Хрант Динк, на връх Великден, петима турци нападнаха офиса на едно издателство на Библията на турски език в гр. Малатия и след тричасови нечовешки изтезания, които записаха на видео, заклаха тримата издатели - един германец на име Тилман, и двама турци, приели християнството. Защото коранът повелява в случай на "вероотстъпничество" на мюсюлманин да бъде убит не само "вероотстъпникът", но и онзи, който го е отклонил от "правата вяра". Според АП от 18 април 2007 г. убийците са от "уважаваната" (!) религиозна секта "тарикати". Те посетили великденската литургия, по време на която се представили като хора, желаещи да приемат християнството, и поискали от Тилман да ги запознае с Библията. Наивникът ги поканил в офиса. Там единият от турците-християни, пастор Неджати, прочел стих от Новия завет. Още не свършил, петимата "тарикати" се нахвърлили върху тримата и ги вързали за столовете. Ето част от дописката във в. "Christianity today" от 26 април т.г.: "Не можем да опишем в пълни подробности потресаващата природа на изтезанията. Тримата ни събратя са били изкормени. Тилман е наръган с нож 156 пъти, Неджати - 99 пъти, а Угур беше нарязан целият. По някое време отвън позвънил друг вярващ брат, но никой не му отговорил, а имал уговорена среща. Той се опитал да отключи и разбрал, че вратата е залостена отвътре. Започнал да звъни по телефона. Накрая някой вдигнал и веднага затворил линията. Но новодошлият чул стенание и позвънил в полицията. След съответните предупреждения "Полиция, отвори!", полицаите започнали да разбива вратата. В този момент убийците срязали гърлата на своите жертви от ухо до ухо. Те са практически обезглавени. Единият от тарикатите скочил от прозореца, но бил спасен, макар и с много счупвания. Останалите четирима са арестувани." Едното от тези турски добичета е син на кмет, другото - син на важен местен политик. Не стана ясно какви са обвиненията срещу петимата, нито за коя дата е насрочен процесът. (Ройтерс, 22 април 2007 г.) В Турция има около 700 000 християни (по-малко от 1% от населението), поне половината от които са турци, преминали от исляма в християнството. Репресиите срещу тях са ежедневни, но почти никога не достигат до европейските медии. Защо? Защото Брюксел е решил, че въпреки цялата си дива омраза към нашата вяра и цивилизация (а може би именно заради нея), 71 милиона турци, сред които и всички изверги като описаните по-горе, трябва да бъдат вкарани като равноправни граждани в християнското море на Европа.

Страсбург/Анкара. Еврокомисарят по разширяването Оли Рен заяви пред членовете на Европейския парламент, че Турция трябва да отбележи бързо напредване в реформите, за което е необходимо в следващите месеци на дневен ред да се постави категорична реформена програма, пише турският вестник Радикал. Рен посочи, че изостават реформите в областта на свободата на словото, свързани с член 301 от турския наказателен кодекс. Еврокомисарят подчерта също, че в процеса на присъединяване към ЕС трябва да се реализират реформи за увеличаване правата на кюрдите и подобряване на техния живот, за което са необходими категорични действия от страна на правителството. Агенция Фокус припомня, че член 301 от турския наказателен кодекс предвижда наказания за обида и омаловажаване на турското и турската нация. По него са осъдени известни турски писатели и журналисти като Орхан Памук, Елиф Шафак и други.

Хроника на турските зверстваnТурската терористична група "Ние", съставена от Елин Маджаров, Алцек Чакъров и Сава Георгиев, на 30 август 1984 г. взривява бомба в чакалнята на жп - гарата в Пловдив. Убита е една жена, 41 човека са ранени, осакатени и обезобразени. На 9 март 1985 г. групата хвърля във въздуха вагона за майки с деца на бързия влак София - Бургас при Буново. Убити са седем човека, между тях две деца, много са тежко ранените. Престъпниците взривяват и сладкарницата на хотел в Сливен, поставят бомба на летище Варна и на плажа в курорта "Дружба". В последния случай само техническа неизправност в часовниковия механизъм спасява от сигурна смърт десетки хора. През декември същата година те сипват отровни препарати в резервоара за питейна вода на село Люляково, палят стопански обекти.nНа 22 май 1984 г. е взривена църквата в село Бенковски - с 4,5 килограма тротил. Авторите на атентата са турци от село Горски извор, КърджалийскоnПрез 1985 г. в Кърджали е създадена терористична група под името "Осите". Тя се въоръжава с хладно и огнестрелно оръжие и с бойни гранати , тип "Лимонка". Престъпниците правят многократни опити да отвлекат автобуси с ученици и да ги задържат като заложници. В Хасково и Харманли се подготвят да взривят детски градини, задържани са преди да го направят.nПак в същата година в село Бенковски е създадена въоръжена диверсионна група - "Канибали". Тя планира убийства на българи по списък, взривяването на църкви, палежи на обществено имущество. Някои от конспиративните й срещи се извършват в софийската джамия. Почти едновременно с нея е формирана и друга терористична структура - "Кърлежите". Тя пали горски масиви, обществени сгради, дори призовава турското правителство да нахлуе с армията си у нас.nПрез 1985 година в Разградски окръг е създадена Хлебаровската диверсионна група. Тя взривява електропроводи, планира удари върху пътнически влакове и взривяването на язовирни стени, унищожава селскостопанска техника, шпионира военни обекти в полза на турските специални служби.nВ лятото на 1987 г. трима турски терористи от Силистренско отвличат две непълнолетни български момчета като заложници и заплашват да ги убият. Престъпниците са въоръжени с 40 откраднати от военно поделение бойни гранати, няколко от тях взривяват пред хотел "Интернационал" в курорта "Златни пясъци". По късно задействат гранати и в колата, с която бягат към Малко Търново. Терористите загиват, децата по чудо остават живи, покрити с множество рани.nСамо за периода 1985/87 година българските органи за сигурност разгромиха 42 турски подривно- диверсионни структури, пряко ръководени от посолството на Анкара в София и от емисарите на разузнавателната централа МИТ.

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу заяви, че културните различия са пречка за членството на Турция в ЕС, съобщават турските телевизионни канали НТВ и СиЕнЕн-Тюрк.Барозу е посочил в изказване на конференция в Колумбийския университет, че страните от ЕС имат много въпросителни за членство на Турция в евросъюза. Той е определил това положение като голям проблем.Освен културните различия, развитията в нагласите на общественото мнение както в Турция, така и в Европа, по въпроса за евроинтеграция на Турция, са също пречка в процеса на присъединяване на страната, е казал Барозу. Той е изтъкнал, че обсъжда подробно тази тема със страните-членки.Председателят на Европейската комисия е заявил също, че Турция все още не е изпълнила всички критерии за членство и това е приоритетният въпрос.

И ако все още в Турция обидата на Ататюрк се счита за углавно престъпление, съвсем скоро ще дойде моментът, когато мавзолеят му ще бъде разрушен, а той ще е обявен за най-големия предател на исляма. Защото негови са думите: "ИСЛЯМЪТ Е ПАРАДОКСАЛНА ИДЕОЛОГИЯ НА БЕЗНРАВСТВЕНИЯ БЕДУИН" и "ИСЛЯМЪТ Е ГНИЛ ТРУП, КОЙТО ТРОВИ НАШИЯ ЖИВОТ". Вслушайте се в словата му, комшулар, за да не излизате после на площадите като комшиите си в Иран.

Филмът "Мустафа" на режисьора Джан Дюндар предизвика гнева на турските националисти. Разсърди ги не толкова факта, че филма разказваше за много от цензурираните фрагменти от политическият живот от биографията на Ататюрк - например за това, че великият вожд преди да дойде на власт е размишлявал за въвеждане на автономия на кюрдите или за това, че той жестоко се е разправил с опозицията - за това, че Ататюрк на Дюндар е показан като човек от плът и кръв, а следователно и с човешки слабости. За това, че е ценил женското общество, че се е страхувал да спи на тъмно, че е казвал на своята жена: "Аз командвам армии, а с една жена не мога да се справя"; че се е страхувал по време на инагурация в парламента да не му падне изкуствената челюст; че към края на живота си той е пиел (умира от цироза на черния дроб), пушил (по 3 кутии на ден).Такава картина рязко е контрастирала с създадената от армията образ на Ататюрк като икона, човека от мрамор, полубога. Поставяйки Ататюрк на толкова висок пиедестал и присвоявайки си правото на защита на неговото наследство, армията си обезпечава огромното си влияние в турската политика. За последния половин век армията извърши 4 държавни преврата - всеки път с името на Ататюрк в устата.Проблемът с култът към Ататюрк - както утверждава Мурат Бельге (Murat Belge), историк от стамбулският университет Билги - се заключава в това, че се е позволило на армията да надене усмирителна риза на народа.Съгласно приетия през 1951 година закон за престъпления против Ататюрк този, който се осмели да опорочи името на Бащата на турците, го очаква лишаване от свобода от 1 до 3 години. И този закон не е мъртъв. През 2008 година турскичт преподавател Атила Яйла (Atilla Yayla) е бил осъден на 15 месеца лишаване от свобода условно за това, че е предположил, че в първите години от съществуването на Турция на Ататюрк е била по-непрогресивна държава, отколкото я представят в турските учебници.Заради защита на доброто име на Ататюрк в Турция не е достъпен YouTube. В началото на 2007 година група гръцки потребители на Интернет поместиха няколко материали, в които Ататюрк е бил показан като хомосексуалист. Възмущението на турците, както може да се предположи, не е имало граници. Представителите на YouTube се съгласили да блокират достъпа към тези материали на територията на Турция, но стамбулският съд е поискал пълното им премахване от мрежата. Когато YouTube отказва, съдът постановява да се блокира за турците достъпа до това обслужване.

През 1876 в краят на април и началото на май пред укрилите се в църквата батачани турците обезглавили отец Петър. Започнали мъченията на отец Нейчо: отсекли му ръцете, изболи му очите, скубели яростно брадата му Преди обаче да го умъртвят, много пъти му задавали въпроса: *** или брадва? Отговорът бил мълчание. Тогава побеснелите башибозуци обезглавили една от дъщерите му, после другата, третата и така до седмата му дъщеря. Сърцето на бащата се късало от мъка и болка, докато убиват родните му деца, но въпреки това не надянал омразната ***. Накрая отсекли главата му и я хвърлили при отсечените глави на дъщерите му за назидание на живите. Със славния мъченически венец се увенчали и повечето от баташките първенци. Между тях е името на великомъченик Трендафил (Тошев). Палачите мушнали подострения дървен кол между бедрата на жертвата Колът се движел полека нагоре в многострадалната плът на великомъченика, пробивайки си път нагоре към главата, но башибозуците не чували нищо друго, освен бликащата кръв. Дървото излязло окървавено от устата на стареца, ала дядо Трендафил бил още жив! Тогава го турили въз жаркия огън да бъде жив опечен. Мъченическа смърт постигнала и един от най-видните първенци на Батак Ангел Кавлака. Убийците съблекли дрехите му и нарязали тялото му, както касапите нарязват говеждото и овчето месо, що е за продан. В Богдановата къща изкарали всички мъже, жени и деца пред къщата мъжете на една страна, а жените и децата на друга. На средата донесли дръвник. Сечта започнала с мъжете, които били събличани, а след това ги събаряли на дръвника. Отсечените глави и отделените от тях тела хвърляли на две грамадни купчини около дръвника, палачите се сменяли. Всеки считал себе си длъжен да заколи поне по няколко християни, вярвайки че колкото повече и с по-големи зверства пролее гяурска кръв, толкова по-богато ще бъде възнаграден в бъдещия живот от великия пророк с райска градина, с много и красиви жени и девойки, с пилаф, с чешми мед. Но един дръвник не стигал и донесли още два. При касапина били довличани нови мъченици, на които той отсичал ръцете, краката, носовете, ушите и най-сетне главата. Дошъл ред на жените и децата. Мъчителите събличали жените голи, и ги колели като агнета на дръвника. Батачанки показали същата мъжествена готовност за смъртта, както и мъжете. Повеждат например майката към дръвника, а децата припкат около нея, промъкват се между касапите, улавят се за тялото и произнасят само умилителното, трогателното и детски обичливото: мамо! Младенците и децата били набивали на щикове. Летописецът пише: Турците хладнокръвно са изваждали младенците от люлките с острието на щика, и като са ги прехвърляли няколко пъти от щик на щик като топка, хвърляли ги в лицето на ридаещите майки. Те са носели по улиците деца нанизани на щиковете, така щото техните главички висели над дупката на пушката, като обливали с кръв своите джелати. Най-сетне те отсичали главите на децата и карали техните другари да носят тия глави по улиците Причината за това е твърде понятна: мюсюлманинът като убие известно число неверни ***, си мисли, че влиза в рая, каквито и да са били греховете му. При това убиването на децата е по-изгодно и по-безопасно. Тука в Батак башибозуците достигали до това, щото разпорвали утробите на бременните жени и убивали неродените деца все с тая цел да уголемят числото на жертвите си. В църквата Света Неделя се събрала по-голямата част от цялото баташко население. Башибозуците изкъртили в дувара дупки за пушките. Куршумите покосявали мъже, жени и деца. Цели три денонощия прекарали те в това състояние. Силно спарения въздух, притискането, страхотиите и всички други адски мъки пламнали в страшна жажда. Тогава свирепите агаряни през прозорците почнали да хвърлят кошери с пчели. Подир тях взели да хвърлят натопена в газ и запалена слама. В това време в храма нахлула башибозушката ***. Думите, с които наченали клането били: Гиди москов гяурлар! Наред с клането, правели се и отвратителни подигравки с телата на убитите и се вършели такива грозотии, каквито само башибозушката кървава фантазия могла да измисли. На 4 май с измама оцелелите 300 батачани били изведени от църквата и изклани един по един на дървения мост на реката срещу училището. И тук по-напред ги събличали голи и сетне ги водели на дръвника. На всички телата падали от едната страна на моста, а главите от другата. Хилядите Баташки новомъченици наследили вечното и нетленно богатство на Царството Божие, откъдето се молят за нас, техните бедни откъм вяра и добри дела, техни сънародници, но почитащи с любов и признателност светлата им памет.

Ти и аргументи ли имаше? Сигурно съм ги пропуснал. Или ти безсмисленото ломотене го имаш за аргумент. Хайде не ме задържай, че ще умра от загуба на кръв! Ти продължавай!

За последните 4 години в Турция посред бял ден бяха убити 7 християни - отец Андреа Санторо (застрелян в гръб, докато се моли през февруари 2006 г. в Трабзон), арменският журналист Хрант Динк през януари 2007 г. в Истанбул, трима пастори - Тилман Геске, Неджати Айдън и Угур Юксел през април 2007 г. в Малатия, германският бизнесмен Грегор Керкелинг през юли 2009 г. в Истанбул (на излизане от църква) и папският викарий за Анатолия Луиджи Падовезе (на 3 юни 2010 г. в дома си в Искендерун). С изключение на Санторо останалите са клани със сатанинска жестокост по една-единствена причина - че са християни. Вместо извинение Анкара реши да закрие Цариградската патриаршия - седалището на патриарх Вартоломей, под претекст че в Турция "няма достатъчно изповядващи тази религия", което е връх на цинизма - последното масово клане на християни в Истанбул е от 1955 г. - време, в което Турция е била вече от 3 години "интегрирана" в западната цивилизация като член на НАТО и предполага се, трябва да е започнала да изповядва западните ценности. Пита се, ако турците колят християни още преди да са влезли в ЕС, какво ли ни чака, когато започнат да пътуват на длъж и шир из континента? Опитите на Ердоган да припише някак си тези убийства на луди малолетни и/или на своите политически противници в делото "Ергенекон" предизвикват смях дори сред най-големите му поддръжници в Британия.

Защото нямаш аргументи срещу фактите нали !!! Остава ти да гледаш !!!

Сега ще прескоча до ветеринаря да ми превърже раните и след малко съм пак тука. Ти продължавай!

Хей, и да не си помислиш, че не ти чета копи-пействете! Чета ги, тъй че продължавай!

Побоища, унижения, смърт - между 40 и 50 процента от жените в Турция биват подлагани на физическо или сексуално насилие. Този факт обаче не стряска полицаите. Те успокояват жертвите с думите: Щом те бие, значи те обича."24 години срещу нея е прилагано сексуално насилие. Мъжът й почти всеки ден я изнасилвал, удрял я с тояга по главата. Тя ми показа белезите от раните по лицето си. Когато най-после се осмелила да се обърне към полицията, никой не й обърнал внимание и я пратили да си ходи у дома" - Гюлик от правозащитната организация "Хюмън райтс уоч" разказва историята на една 40-годишна жена от източноанадолския град Ван. Тежки случаи на насилие като този правозащитничката е документирала в доклада "Бие ли те, значи те обича". Гюлик е категорична: турските власти са безсилни срещу насилието над жени.Кой да ги защити?Според изследване на университета Хачетепе в Анкара, направено през 2009 г., между 40 и 50 процента от жените в Турция биват подлагани на физическо или сексуално насилие. Това е двойно по-голям процент, отколкото е средният за Европа. Насилието срещу жени е нараснало през последните няколко години, казва Айше Гьождемир, доброволна сътрудничка на автономен женски дом в Истанбул. В дома има места за 20 жени. За юридическа и психологическа помощ жените могат да ползват телефон на доверието.Все по-често в турските медии се появяват и съобщения за убийства на жени. Наскоро 30-годишен мъж убил след караница 22-годишната си жена - в южноанадолската провинция Мардин. "Всеки ден има най-малко пет случая на убийство на жени", казва правозащитничката Гьождемир. По данни на организация "Бианет" само през миналата година в Турция са били убити над 200 жени.Истинският мъж е бияч?От 1990 г. в Турция има закон за защита на жените. Само че той не се прилага от властите правилно, казва правозащитничката. Много полицаи дори не знаят, че в Турция има такъв закон. Нерядко полицаите се опитват да помирят жертвата с извършителя. "Те казват на жените: той е истински мъж, щом те бие, значи те обича. И отпращат жените у дома", казва Гьождемир.Прокурори и съдии в редица случаи също не предприемат бързи мерки, за да придвижат жалбите на жените. Някои жертви чакат месеци наред, докато срещу мъчителите им бъдат предприети мерки. Освен това в съществуващия закон за защита на жените има не малко пропуски. Ето само един пример: разведени или неженени жени нямат право на правна защита.

Имаше едно нещастно врабче, още ли си ближе раните от шамарите ???

И изводът от всичко до тука е - булгаромангалина си лае, турският керван си върви! Хайде, продължавай да си лаеш чоджуум! Аз от време на време ще проворявам да видя колко дълго си лял.

Сидни морнинг хералд: Правата на жените са ключови за членството на Турция в ЕСАнкара. Потискането на турските жени може да ги лиши от членството в ЕС, от което те се нуждаят за да се избавят от него. Докато Анкара лобира за членство в Европейския съюз, състоянието на правата на жените е мерило за европейските страни, които сочат с пръст към, според тях, фундаменталното доказателство на това защо ислямските държави не могат да приемат европейските ценности, пише Сидни морнинг хералд. Турция има най-ниското ниво на образование при жените от страните в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, заетостта при жените намалява и само 9% от политиците на изборни длъжности са жени. Европейският парламент изрази безпокойство тази година във връзка с увеличаващия се брой на т.нар. убийства на честта, т.е. на някой, донесъл позор на своето семейство. Тази седмица сватбено тържество се превърна в бойно поле с много жертви, сред които немалко жени и деца, след като жена се оженила против волята на друга фамилия.

Турция е първа по обезщетения за нарушени човешки права Нарушаването на Европейската конвенция за правата на човека миналата година е коствало на Турция малко под 25 млн. евро, съобщи ДПА, позовавайки се на служители от Европейския съд в Страсбург. През 2010 г. Турция е изплатила 24 542 евро в съответствие с присъди на Европейския съд за правата на човека. Това е най-голямата сума сред членките на Съвета на Европа.Компенсациите, които се е наложило да изплатят Румъния и Русия, се нареждат на второ място след Турция и възлизат на 7,4 млн. евро. След Румъния и Русия се нарежда Италия с 6 млн. и Португалия с 5 млн. евро.На пресконференция в Брюксел Фредерик Съндберг, служител в Съвета на Европа, който следи изпълнението на решенията на Европейския съд, заяви, че делата в Турция най-често са били свързани с лошото третиране на заподозрени кюрдски сепаратисти.