Дефлацията успокои темпото си за пръв път от половин година

Дефлацията в страната забави темпото си за пръв път от половин година. През март тя е 0,2% на месечна и 2,4% на годишна база. Въпреки това обаче понижението е осмо поредно, разкриват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Дефлацията от началото на годината е 0,8%, а за последните 12 месеца до март спрямо предходните 12 е 0,6%.

Понижението на индекса на потребителските цени започна през втората половина на 2013 г., когато административно бе свалена цената на електроенергията. Първият месец на новата година не поднесе изненади, защото последва ново административно понижение. По този начин тенденцията на понижение се запази през цялото първо тримесечие на 2014 г. Спадът през март обаче може би е сигнал, че дефлацията започва да забавя своето темпо.

Българската народна банка (БНБ) очаква, че през второто тримесечие под влияние на постепенното свиване на отрицателния принос на контролираните цени и ниската положителна инфлация при храните и горивата спадът на цените ще спре.

Според Министерството на финансите заради по-благоприятна конюнктура на международните пазари на суровини през тази година ще имаме инфлация. Очакванията на ведомството са, че през 2015 г. инфлацията ще се ускори до 2,4%, след което ще се забави до 1,7-1,8% в периода 2016-2017 г.

В своята пролетна прогноза пък Международният валутен фонд (МВФ) предрича дефлация от 0,4% за 2014 г., като очаква догодина инфлацията да се ускори до 0,9%.

Това са три прогнози с три различни крайни цели, но те могат да се развенчаят бързо през втората половина на годината, когато, ако бъде решено, може да последва ново административно изменение в цените на електроенергията, причинили дефлацията.

Съдейки по последните искания на електроразпределителните дружества и ситуацията в сектора, административното изменение в цените може да е в посока нагоре. Това не само че ще забави темпа на дефлация, но може да върне и инфлацията през втората половина на годината. Ако изключим традиционните сезонни изменения в цените на някои стоки и услуги, то инфлацията може да се ускори дори по-бързо от очакванията на трите институции.

Най-голямо намаление през март спрямо предходния месец НСИ отчита при цените на услугите за развлечение и култура (-1,2%), при разходите за облекло и обувки (-0,7%), транспорт (0,6%), следвани от хранителните продукти и безалкохолните напитки (-0,3%).

На равнището от февруари остават цените в сектор здравеопазване. Минимално са поскъпнали стоките и услугите, касаещи жилищното обзавеждане и поддръжката на дома. С 0,1% на месечна база поскъпват алкохолните напитки и тютюневите изделия, както и домакинските уреди.

Според НСИ през март спрямо февруари по-осезаемо са поевтинели краставиците (-12,2%), листните зеленчуци (-10,6%) лещата (-2,6%), газираните напитки (1,6%) и кафето (1,6%). Повече пък са поскъпнали доматите (+7,7%), зелето (+3,3%), цитрусовите и южни плодове (с 2,8%) и ябълките (+2,2%).

През март в групите на нехранителните стоки и услуги най-голямо намаление е регистрирано при облеклото и обувките - съответно с 0,3 и 1,3%, газообразните и течни горива за битови нужди - съответно с 1,8% и 1%, дизеловото гориво - с 1,8%, както и комплексните услуги за почивка и туристически пътувания (-3,8%).

В третия месец на годината цените на лекарските и стоматологичните услуги са се увеличили съответно с 0,2% и 0,1%, а цените на лекарствата са спаднали минимално с 0,1%.

Цените в т. нар. малка потребителска кошница (100-те най-необходими стоки и услуги с тегла, каквито имат те в бюджетите на най-бедните 20% от домакинствата) се понижават минимално с 0,1 на сто, след като в първите два месеца на годината бяха без промяна.

Цените в малката кошница са се изменили спрямо предходния месец, както следва: хранителни продукти (-0,2%), нехранителни стоки (+0,1%) и услуги (без изменение).

Според европейската методология (т. нар. хармонизиран индекс на потребителските цени - ХИПЦ*) дефлацията през март е 0,3% на месечна и 2% на годишна база.

Дефлацията от началото на годината по европейската методология е 1,2%, а за последните 12 месеца до март спрямо предходните 12 – 0,6%.

* Основните разлики между европейския ХИПЦ и националния ИПЦ са, че първият обхваща и потреблението на нерезидентите на територията на страната, както и че ползва тегла отпреди три години (по данни на националните сметки), докато при ИПЦ се ползват тегла от предходната година (по данни от наблюдението на домакинските бюджети).

Още икономически новини може да прочетете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase