Снимка: Reuters

Централните банкери са принудени да отворят отново своите атласи, пише Bloomberg. След като през последните години световната парична политика бе прекроена заради дълговете на Южна Европа и заради земетресението в Япония, сега фокусът пада върху Украйна, чийто дял в световния брутен вътрешен продукт е само 0,4%.

Повечето икономисти казват, че към този момент само наблюдават безизходицата в Крим, а не реагират, тъй като поддържат неизменни своите прогнози за икономическия растеж и за курса на паричната политика. Това може да се промени, ако цените на суровините или финансовите пазари започнат да потъват.

Русия вече повиши лихвените проценти, а в Полша преосмислят своя скептицизъм към еврото. Въпреки че 180-милиардната украинската икономика е твърде малка, за да окаже пряко въздействие върху глобалния растеж, потенциалните направления, които могат да предизвикат зараза и които политиците трябва да контролират, включват търговията, банковото дело, валутните курсове и доставките на природен газ за Европейския съюз.

Най-изложената на риск икономика от региона на Централна и Източна Европа е Полша, която продава 9% от износа си на Украйна и Русия. Следват Турция и Унгария с 6 на сто всяка и Румъния с 5%, показват данни на Royal Bank Scotland Group Plc. Що се отнася до банките – Украйна и Русия формират 6% от външните вземания на Австрия, 4% на Италия и 2% на Франция. JP Morgan Chase & Co. изчислява, че експозициите на европейските банки в Русия възлизат на 56 млрд. евро, а в Украйна – на 15 млрд. евро. Австрийската Raiffeisen Bank International AG и фреснката Societe Generale SA притежават най-големите експозиции.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase