Друга тенденция, която трябва да се отчете, са реформите в ЕС и постигнатите компромисни решения по рамката за преструктуриране на банки, приети миналата седмица на Съвета ЕКОФИН в Брюксел, посочи Искров. Новата директива за преструктурирането на банки ще влезе в сила през 2018 г. вместо през 2015 г., както се предвиждаше първоначално.

На практика е приета позицията, отстоявана от няколко държави извън еврозоната - включително и България - националните органи по преструктуриране да могат да разполагат с достатъчно гъвкавост при използването на различни вътрешни източници за рекапитализация на банки.

По този начин ще могат да бъдат използвани средства на акционерите и средства, акумулирани предварително чрез вноски на самите банки в национален фонд по преструктуриране и във фонда за гарантиране на влоговете, вместо да се „подрязват” депозитите на големите данъкоплатци. В същото време се запазва обхватът на защитените депозити до 100 хил. евро, допълни Искров.

Иван Искров припомни и особеностите на бизнес модела на банките у нас – традиционно търговско банкиране, при което активите идват основно от кредити, за разлика от англосаксонския свят, където банките са насочени към деривативните продукти.

Това се вижда в структурата на активите. В края на май т. г. кредитите и вземанията възлизат на 75% от активите на банковата система. Подобно е било съотношението и в края на 2008 г. (80%). Финансовите инструменти заемат 11% от активите на банковата система в края на май, при 8% в края на 2008 г. Тоест погледнато през структурата на активите, кризата практически не повлия върху бизнес модела на банките в България – те се занимават основно с кредитна дейност, каза Искров.

Кризата повлия на банковите разходи. Докато през 2008 г. нелихвените разходи (за издръжка на дейността - административни и за амортизации, плюс разходите за провизии и обезценка) общо за банковата система възлизаха на 2.2 млрд. лева, тази сума през 2012 г. вече достигна 3.2 млрд. лева. При това делът на разходите за провизии и обезценка в нелихвените разходи нараства от 15% през 2008 г. на 38% през 2012 г.

Успоредно с това слабото търсене на кредити в периода на кризата ограничава възможностите на банките за доходи от лихви. Всички тези фактори доведоха до това, че в периода на кризата банковата система отбеляза спад в ключови показатели за рентабилност. Изводът е, че банките и техните акционери бяха принудени да заплатят своята цена за кризата.

Независимо от силния спад в рентабилността на банковия сектор, възвращаемостта на активите и възвращаемостта на капитала на банковия сектор в България е втората най-висока в ЕС. Банковият сектор на България устоя по време на кризата с впечатляващо високи показатели за капиталова адекватност (в края на първото тримесечие т. г. съотношението за капиталовата адекватност от първи ред достигна 15,37%, а за общата капиталова адекватност – 16,78%).

Искров отчете още, че в ролята си на кредитополучатели гражданите проявяват все по-добра информираност и потребителска култура. Много банки ще продължат да разчитат на кредитирането на корпоративни клиенти.

Още икономически новини за България четете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Бойчо Попов

• Българска народна банка
• Иван Искров