България е държавата в Европейския съюз (ЕС) с най-голяма „ножица“ в заетостта в градовете и селските райони.

Страната ни е и на второ място в ЕС по дял на градското население в активна възраст (20-64 години) в риск от бедност въпреки по-високата заетост, както и на първо място по селско население в риск от бедност, показват данни на европейската статистическа служба Евростат.

Заетостта в градовете у нас достига 73,4% през 2014 г., откогато са данните на Евростат - над средното за ЕС ниво от 70%, показва статистиката. В по-малките градове заетостта е 67,5% спрямо 70,2% в ЕС като цяло. В селските райони заетостта у нас е 56,7% спрямо малко под 70% в ЕС.

Разликата между заетостта в градовете и в селските райони е най-голяма в България – достига 16,7 процентни пункта. Следва ни Литва с 10,5 процентни пункта. Същевременно в държави като Белгия, Австрия и Германия заетостта в селските райони е дори по-висока, отколкото в градовете и мегаполисите. В Белгия разликата надвишава 9 процентни пункта в полза на селските райони, в Австрия разликата е почти 9 процентни пункта, а в Германия – 6 процентни пункта.

Въпреки сравнително високата заетост в градовете делът на градското население в България в активна възраст, застрашено от бедност и социално изключване, достига 30%. Това ни нарежда на второ място в Европейския съюз, като ни изпреварва само Гърция с 34,1%. След нас е Белгия с 28,6%, следвана от Австрия с 28,3% и Румъния с 28,3%.

Най-нисък е делът на градското население на възраст 20-64 години в риск от бедност в Чехия – 13,9%, Словакия – 15%, Люксембург – 16,1%, и Финландия – 16,6%.

По дял на населението в селските райони в риск от бедност България е на първо място в ЕС с над 50%, следвана от Румъния. Същевременно в Белгия, Австрия, Великобритания, Дания, Германия, Франция и Холандия делът на населението в риск от бедност в селските райони е значително по-малък в сравнение с дела му в градовете.

Четете още икономически новини в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Миглена Иванова