Радвам се, че аз получих това копие на Самарското знаме, каза директорът на НВИМ полк. о.з. Петко Йотов. Петото копие е изработено от монахини от Княжевския манастир "Покров на Пресвета Богородица", основан от рускини.
Монахините са работили почти две години върху знамето, наложило се е да се внесат материали от Гърция и Германия, но всичко е оригинално и е направено по-добре от предишните копия, каза Петко Йотов. Монахините вложиха сърцата си в това знаме и ние се гордеем, че то е дело на тези прекрасни български жени, посочи директорът на НВИМ, който благодари за светинята.
Петото копие ще заеме мястото на третото в постоянната експозиция на Военноисторическия музей, а третото ще бъде дадено на гвардията за военните ритуали.
Оригиналното Самарско знаме е ушито от монахините на Самара от тънък копринен плат и за разлика от копието е еднослойно. Иконите на него са на Иверската Света Богородица и на Светите братя Кирил и Методий, рисувани с маслени бои от петербургския художник Николай Евстатиевич Симаков.
Размерите на знамето са 1,85 на 1,90 м. Сребърната пика във византийски стил е изработена по проект на граф Рошфор.
На 18 май 1877 г. на тържествена церемония в Плоещ Самарското знаме е връчено на Българското опълчение от делегация на гр. Самара, включваща двама души - Ефим Тимофеевич Кожевников и Пьотр Владимирович Алабин. Знамето е заковано със златни гвоздеи за дръжката.
Последният гвоздей заковал старият български войвода дядо Цеко Петков, водил чета над 30 години в Троянския Балкан. След като заковал златния гвоздей в дръжката, със свален калпак и очи към небето той произнесъл заветните думи - "Да даде Господ това свято знаме да премине от край до край през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане траен мир и благоденствие". Мощно "ура" и хвърляне на шапки и калпаци последвало думите на поборника.
Това е началото на пътя на святото Самарско знаме, което участва в боевете при Стара и Нова Загора, където загиват няколко знаменосци, в боевете на Шипка, при Шейновския лагер на Вейсел паша.
От 1881 г. до 1946 г. знамето се съхранява в Царския дворец. През 1946 г. е предадено на НВИМ. Днес то се пази в камера при специални условия.
През 1958 г. са изработени първите две копия на Самарското знаме. Едното е изпратено в Русия в Централния военен музей, а другото остава в България. По-късно са изработени още две копия.
Последното от тях е направено през 1978 г. от Михаил Малецки в реставрационното ателие на НВИМ. Четвъртото копие на Самарското знаме е подарено от президента Георги Първанов при посещението му в Зографския манастир през 2004 година.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase