От cynical.elfglade.com

След лятната пауза – кой бил на море, кой на планина, кой киснал в мола – дойде време сериалната ни абстиненция да си начеше крастата, така че ние, верните фенове, да преустановим страданията си, като се самоосвидетелстваме пред малкия екран!

Накратко, вторият сезон на “Стъклен дом” се очакваше от мнозина. Вълнувах се покрай предстоящата премиера, понаглеждах фен групата във Фейсбук, чаках да минат тия месеци (без да стоя пред календара с флумастер в ръка, за да зачерквам дните), като успях да се задържа вън от психопаниката или крайно зависимия идеализъм.

Яко беше, когато се разбра, че ще има две последователни серии (да се разбира като два последователни премиерни дни), които на всичкото отгоре ще са по 2 часа. Като махнеш рекламите – малко повече от 90-минутен пълнометражен филм.

Дотук нямаше от какво да се оплача, при все че първият сезон по много параграфи беше достатъчно умел и смел, без да си мислите, че не съм забелязал и не отчитам недостатъците му. Дотук – да!

Но… въпреки вълненията трябва да бъдем обективни.

“Стъклен дом” наистина е връх в ситком опитите на българското филмово изкуство. Въпреки явните и някои от неявните негативи, съпровождащи продукцията, сериалът се харесва и е достоен конкурент, че даже с няколко класи над регулярните бози в жанра. “Стъклен дом” не е сапунена опера. В него се залага на криминално-политическия елемент, примесен стабилно с икономически разправии, по-често машинации, отколкото бизнес ходове, от които да се поучат заинтересованите.

Има(ше) потенциал. Но какво се случи?

Първи епизод от втори сезон започна грациозно. Припомнихме си героите, настроихме се към новите добавки (разбирайте Асен Блатечки), макар и твърде мистично поднесени на нашето внимание, в очакване за повече, отколкото първи сезон съумя да ни предложи.

Всичко беше приемствено, разбираемо, логично и… поддържаше някакво темпо. Докато в един момент сценаристите (предполагам към тях трябва да соча с пръст, колкото и неприлично да е) не прекалиха. Накъсаха диалога с повтаряемост и неоригиналност, заложиха на неправдива комичност в някои ситуации и като цяло… насилиха късмета си.

Финалните минути на първа серия бяха ужасни! Прибързани, смотолевени, без капка достоверност. Метаморфозите на Камен в рамките на 10 минути са неприлично груби, да не кажа нереални. Поне да се беше алкохолизирал тогава, ми той… досущ като капка от планински поток – трезвено свеж! Нямаше нищо, което да оправдае действията му и… схлупената развръзка.

Тук почувствах и първата суха глътка насред иначе приятната атмосфера, създадена от коктейла “Стъклен дом”, v 2.0.

В понеделник вечер се очакваше втора серия от новия сезон, както и знаменателното завръщане на Ламбо – финансовия Джийзъс в света на мола. Воскресе, ама май никой не му се зарадва. Сватбата няма да я коментирам, прекалено бразилско е. Т.е. предложението за сватба и оповестяването на “Заедно сме!” – излишък! Мелодраматичност в един крайно неподходящ момент, поднесена по доста плосък начин, понижаваща класата на “Стъклен дом”.

Очаквания, очаквания… плюс силна доза разочарование.

Целият постинг прочети тук!

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи:

• Стъклен дом