Да доживееш края на деня и да оцелееш през нощта звучи като чудо в Ивицата Газа. Палестинците "молят за спасение", написа Филип Лазарини, ръководителят на Агенцията за подпомагане на палестинските бежанци на ООН (UNRWA), в една "безкрайна, задълбочаваща се трагедия,... ад на земята".

Адът е също толкова голям и за заложниците, взети от "Хамас", и за семействата на жертвите на палестинските бойци. Войната е една жестока пещ, в която хората са подложени на ужасни агонии. Нейният огън обаче може да породи промени, немислими преди, пише Джереми Боуен от Би Би Си.

Така стана със Западна Европа след Втората световна война. Стари врагове, които се избиваха помежду си векове наред, избраха мира. Може ли сега войната в Газа да разтърси израелците и палестинците така, че да прекратят вековния си конфликт за земята между Средиземно море и река Йордан?

Вдовицата на Мухамад Абу Шаар

Гледах видео, в което една жена, съсипана от скръб, седи до тялото на убития си съпруг Мухамад Абу Шаар. Не съм се срещал с нея, тъй като Израел и Египет не допускат журналисти в Ивицата Газа. Не успях да разбера как се казва, тя не беше назована редом до имената на мъртвите й мъж и деца. На видеото изглежда сякаш се надява, че ще ги възкреси със силата на мъката си.

"Кълна се, че си обещахме да умрем заедно. Вие си отидохте и ме оставихте. Какво трябва да направим, Господи? Мухамад, ставай? За Бога, любими, кълна се в Господа, обичам те. За Бога, ставай. Децата ни Нур и Абуд са тук с теб. Хайде, ставай".

Телата на децата са до трупа на баща им, тримата току-що са били убити от Израел. Въздушен удар е разрушил къщата, в която са се надявали да намерят подслон в Рафа.

Йонатан Цайген

Срещнах се с Йонатан Цайген в апартамента му в Тел Авив. Уютен дом, пълен с играчките на децата му. Докато разглеждах семейните снимки, разпознах майка му Вивиан Зилбер, която бе сред водещите активисти в Израел в кампанията за мир с палестинците. Вивиан е била в семейната къща в кибуца Беери, на границата с Ивицата Газа, при нападението на "Хамас" на 7 октомври.

Първия ден, в който се срещнах с Йонатан, в дните след като техният кибуц беше нападнат, той се надяваше майка му да е била отведена в Газа като заложничка.

Когато е чул сирените за въздушна тревога в Тел Авив, е позвънил на майка си. Когато са се чули стрелба и взривове в кибуца, двамата са преминали към писмена комуникация в "Уотсъп", надявайки се, че ако не се издава звук в къщата, бойците на "Хамас" ще я подминат.

Той ми прочете изреченията, които са си разменили - първо има "черен хумор", но след това изведнъж тонът става сериозен, двамата си казват колко се обичат, докато тя осъзнава, че около нея настава кръвопролитие.

"Тя ми написа, че те вече са в къщата, че е време да спрем да се шегуваме и да си кажем "Довиждане", казва ми той. "Отговорих ѝ "Обичам те, мамо. Нямам думи, с теб съм". Тя ми написа "Усещам те до себе си" и това беше. Това е е последното й съобщение".

На другия ден аз отидох до къщата ѝ в кибуца и видях, че е изпепелена. На следователите отне седмици да открият останките на Вивиан Зилбер в пепелта, останала от специално оборудваната защитена стая. Самият Йонатан е изоставил кариерата си на социален работник, за да агитира за мир.

"Те дойдоха в моята страна и убиха моята майка, защото между нас не съществува мир. Така че според мен това само доказва смисъла да го постигнем", казва той.

"Нещата може да се променят. Катастрофи като тази пораждат промени в обществата по света. И аз мисля, че всичко това може да доведе до едно по-добро бъдеще".

Иса Амро

Иса Амро е палестински активист в Хеброн, на Западния бряг. Градът е свещен и за мюсюлмани, и за евреи, които го почитат като мястото, където е погребан пророкът Авраам (Ибрахим - бел. прев.). От десетилетия това е гореща точка.

Иса е добре познат в Хеброн и създава проблеми според израелските военни, които наложиха полицейски час на палестинците, живеещи в близост до квартала на еврейските заселници в сърцето на града. Той ми каза, че е бил задържан и бит след нападенията на "Хамас" на 7 октомври.

Както и Йонатан Цайген в Тел Авил, така и Иса Амро е убеден, че войната може да даде шанс на израелци и палестинци за един по-добър и по-безопасен живот в бъдеще.

"Смятам, че има две възможности. Можем да изберем да задълбочим и да влошим сегашното положение, или да видим в него възможност да намерим изход от конфликта, от окупацията, от апартейда и да направим съвместното съществуване възможно, защото идеята за военно решение се провали... Само мирът е решение", казва Иса.

Изгледите за мир

Пътят отсега нататък може да изглежда дълъг и още много хора ще бъдат убити, преди желаното да се случи, но като всяка друга война и тази в един момент ще свърши.

Всички войни в Ивицата Газа и около нея, откакто "Хамас" установи контрол там през 2007 г., завършваха по един и същи начин - със споразумение за прекратяване на огъня. И при всяко от тези примирия бе допускана една фатална грешка, която гарантираше нова война между Израел и "Хамас". Случваше се така, защото никой не правеше опит да се прекрати генерално вековният конфликт между палестинци и израелци.

Убийствата и разрушенията в настоящата война са от толкова различно измерение, че никой не може да предявява претенции за възстановяването на каквато и да е нормалност, защото не е останала такава. Този път трябва да се случи друго. С това до голяма степен са съгласни и палестинци, и израелци, както и външните сили, които са от най-голямо значение.

Въпросът е в съгласието за какво бъдеще да бъдат положени усилия. Израелското правителство е напът да влезе в дипломатически спор със САЩ, най-важния му съюзник, за това какво трябва да се случи след прекратяването на огъня.

Президентът Джо Байдън е разгневен от това, което той нарече "безразборно бомбардиране" на Газа от страна на Израел. Дори и при това положение той продължава да подкрепя Израел, както го прави от началото на войната, като мобилизира самолетоносачи, изпраща пълни с оръжия самолети и налага вето на резолюциите за прекратяване на огъня на Съвета за сигурност на ООН.

В замяна на тази помощ Джо Байдън иска Израел да се съгласи, че единственият начин да се продължи напред е подновяването на преговорите за създаване на независима палестинска държава. Това беше целта на започнатия в Осло мирен процес, която претърпя крах след години на преговори.

Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху не каза много по въпроса за управлението на Газа, ако и когато той обяви войната с "Хамас" за спечелена. Но отхвърли плана на Джо Байдън. Една неизменна черта на дългата политическа кариерата на Нетаняху е противопоставянето на идеята за независима палестинска държава, която Осло се опита и съответно не успя да създаде.

Целите на Израел си остават пълна победа и безусловна абдикация на всеки останал жив член на "Хамас". Унищожението на групировката, смята Нетаняху, е единственият начин да се спасят заложниците.

Броени часове преди Байдън да заяви, че израелските бомбардировки са безразборни, Нетаняху произнесе своя собствена реч.

"Няма да допусна Израел да повтори грешката от Осло", каза той. "След великата саможертва на нашите мирни граждани и на нашите военнослужещи няма да позволя достъп до Газа на онези, които възпитават тероризма, поддържат тероризма и финансират тероризма. Газа няма да бъде нито Хамасстан, нито Фатахстан".

Фатахстан е язвителното наименование на Палестинската власт (по името на движението на палестинския президент Махмуд Абас "Фатах" - бел. прев.), конкурента на "Хамас", който признава Израел и си сътрудничи с държавата по сигурността.

Вътрешната политика на Израел се вписва в сметките на Нетаняху. Проучванията на общественото мнение показват, че много израелци го обвиняват за провала на разузнаването и отбраната, позволили на "Хамас" да нахлуе в Израел с такава мощ. С удвояване на съпротивата срещу самоопределянето на палестинците Нетаняху се опитва да си върне доверието на десните еврейски националисти, които подкрепят неговото правителство.

Йонатан Цайген, синът на убитата активистка за мир Вивиан Зилбер, казва, че войната е щяла да разбие сърцето на майка му, смятайки, че една война ражда още войни.  

„Мисля, че тя би казала "Не от мое име" (“Not in my name”, лозунг на евреите, които са против войната с палестинците - бел. прев.)... Една война, стига да не гледаме на нея много наивно, би трябвало да е средство, нали? Имам обаче усещането, че тази война сама по себе си е кауза - на отмъщението".

Йонатан усеща нова възможност мирът да се върне в плановете на Израел.

Борците за мир бяха набрали популярност в Израел, докато позицията им не бе обезсмислена от палестинското въстание след провала на мирния процес от Осло през 2000 г. Тогава идеята за мир с Палестина изчезна от основната линия на израелската политика. Сега, смята Йонатан, тази идея си проправя обратно път.

"Така е - абсолютно. Преди въобще не можеше и да споменеш тази дума. А сега хората говорят за мир", заявява той.

Палестинският активист от Хеброн Иса Амро ми каза, че животът там е много по-тежък за палестинците след 7 октомври.

"Стана много по-лошо. Десетократно по-лошо. Повече ограничения. Повече насилие. Повече заплахи. Хората изобщо не се чувстват в безопасност. Хората нямат достатъчно храна. Хората нямат достъп до социалния живот. За тях няма училища, няма детски градини, няма работни места. Това е колективно наказание вътре в един район, който е крайно изолиран", отбелязва Иса.

Докато двамата с него вървим през центъра на Хеброн, той влиза в словесен спор с група израелски военнослужещи. Един от тях, в бойно снаряжение, с автомат и голям пистолет в кобур, с черна маска на лицето, от което се виждат само очите, слуша отблизо как Иса ми обяснява, че мирът е единственият изход и че няма военно решение на конфликта. Войникът не се представя, когато се включва в нашия разговор.

"Ти нямаш представа какво е да израснеш в Израел с такива съседи", заявява той. "Да не говорим за правата на хомосексуалистите, те бият жените си, виждал съм го със собствените си очи. Да. Те убиват дъщерите си, когато имат връзка с някого, когото не харесват. Те (палестинците - бел. авт.) са агресивни. Познавам ги, живея  с тях. Те не искат мир... Те ме мразят. Знаеш ли, усещам го. Разбирам всичко, което казват. Не говоря с тях".

Възможност за мирно бъдеще, за една независима палестинска държава редом до безопасен Израел, каквато и американците, и британците и много други държави желаят, не би могла да се появи без устойчива дипломатическа и политическа воля и решимост.

Старият формат от Осло на мирни преговори между палестинци и израелци с посредничеството на САЩ приключи с неуспех.

Ако има следващ път, една идея за преговорите, спомената от висши дипломати от Запада, е да се включи палестинската независимост като основна точка в един по-широк кръг от промени в Близкия изток. На Израел може да бъде предложена наградата на взаимното припознаване със Саудитска Арабия, ако положи усилия за необходимите отстъпки във връзка с палестинската независимост. Йордания и Египет биха имали решаваща роля като държави, постигнали траен мир с Израел. Жизненоважен ще бъде приносът и на Катар и на ОАЕ, свръхбогатите страни от Залива. Както и саудитците, те се нуждаят от мира в Близкия изток, като се има предвид разходите им от стотици милиарди долари за позицията на фактори от световен мащаб.

А има готов план. Преди двадесет години саудитците предложиха на Израел мирен план с пълно признаване и мир с арабските държави, при условие че се създаде действаща и независима палестинска държава в Ивицата Газа и на Западния бряг със столица Източен Йерусалим. Този план отново може да бъде изведен на дневен ред с разширяване на съществуващите "Авраамови споразумения" между Израел и някои арабски държави, но като се включи въпросът за създаване на палестинска държава.

Това е амбициозна идея, която няма как да се осъществи, без да има нови израелски и палестински лидери, които да повярват в този план.

Американците могат да бъдат посредници, макар че трябва да са равнопоставена страна в преговорите - нещо, което те не успявали да постигнат преди. И двете страни трябва да бъдат готови да направят болезнени отстъпки по отношение на свои заветни мечти, най-вече свързани с територията. Политически бури ще връхлетят тези лидери, които са готови да поемат рискове в името па мира.

Израелският министър-председател Ицхак Рабин бе убит от еврейски екстремист през 1995 г., когато се опита да постигне мир с палестинците. Ислямистки екстремист уби египетския президент Ануар Садат, защото той сключи мир с Израел.

А войната в Газа трябва да свърши колкото се може по-бързо. Ако тя се разрасне, в кошмарните сценарии влизат нахлуването на отчаяни палестинци през границата с Египет, като се има предвид, че израелските танкове приближават, и ескалацията на размяната на огън през ливанската граница между Израел и военизираната групировка "Хизбула" в пълномащабна война.

Толкова много трябва да се направи, за да има шанс мирът. Толкова много вече се е объркало, че мирът може просто да е невъзможен.   
(БТА)
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• мир
• Близкият изток
• палестинска държава
• войната Израел -