Каквито и да са размахът и продължителността на израелската сухопътна офанзива в Газа, някои неща са вече ясни. Тя няма да завърши с падането на режима на Хамас или с нова окупация на Газа от израелската армия.

Операцията ще приключи с примирие, уредено от външни играчи като Египет. И ситуацията ще стане такава, каквато бе преди сегашния изблик на насилие, поне до следващия път.

И така, какво тогава се стреми да постигне Израел, навлизайки в Газа?

На първо място решението да се даде зелена светлина за сухопътна фаза може да има относително ограничена цел - откриване и разрушаване на тунелите, прокопани от Хамас и други групировки, които се надяват да ги използват за проникване на тежковъоръжени бойци в Израел.

Една такава операция бе осуетена в ранните сутрешни часове на четвъртък. Около 13 палестински бойци излязоха от тунел между Карем Шалом и Кибуц Суфа, източно от ивицата Газа, около 4 ч. местно време (и българско време). Израелски войници бързо пресрещнаха нарушителите, които понесоха жертви и бяха принудени да се върнат в тунела.

Висок риск
Опитите за проникване - или през тунели, или с дебаркиране на израелския бряг - са относително нова тактика от страна на палестинците в тази криза, а израелският министър-председател Бенямин Нетаняху спомена директно тунелите, когато обяви решението си да даде зелена светлина за сухопътна мисия.

Ако това е дало първоначалния тласък на операцията, то всякакво нахлуване може да се ограничи до периметъра на Ивицата Газа със съпътстващи набези по море.

Въпреки това пристъпването към сухопътна операция крие значителни рискове. Като начало самите израелски сили могат да станат уязвими. Палестинските бойци разполагат със значителна подземна инфраструктура, както и с относително модерни противотанкови ракети. Те ще опитат да причинят жертви или да пленят отделни войници, които да послужат като разменна монета.

Но разбира се, далеч най-големият риск, когато се намесят тежки сухопътни оръжия и избухват локални престрелки, си остава този за цивилното население.

Това може потенциално да ограничи във времево отношение операцията, тъй като жертвите ще предизвикват все по-голяма международна загриженост и натиск за прекратяване на всякаква операция във възможно най-кратък срок.

В действителност, въпреки цялото говорене на Израел, че ще отслаби военната инфраструктура на Хамас и така нататък, израелската армия няма да е склонна да навлиза твърде дълбоко в гъсто населени райони.

Ако се вземе предвид опитът от миналото, Израел може да се стреми да отреже основни пътища и да раздели Ивицата Газа на зони, в рамките на които неговите сили ще действат.

Временен край
Основната цел обаче е да се поставят под натиск Хамас и другите палестински групировки, за да приемат примирие.

Израел не иска да си връща контрола над Ивицата Газа. Той иска връщане към спокойствието.

Израелски военни анализатори смятат, че Хамас сега е в отстъпление. Опитите му да пренесе битката в Израел чрез ракети с голям обсег, насочени към израелски градове, или чрез вкарвания на бойци, до голяма степен се провалиха.

Поради някаква причина - а вътрешноарабската политика и вътрешнопалестинската динамика са усложняващи фактори – досега няма постигнато споразумение.

Това обаче е единственият начин, по който тази битка ще приключи. А, разбира се, във фундаментален смисъл, тя няма да завърши, защото палестинската болка и усещане за несправедливост ще останат.

Непоносимото положение на Ивицата Газа, вбита в клин между враждебно настроените Египет и Израел, ще продължи. А при липсата на каквато и да било по-обща мирна инициатива на хоризонта, щом операция "Защитно острие" приключи, ще започне обратното броене до следващия изблик на насилие.
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Елка Василева

• Израел
• Ивицата Газа
• сухопътна офанзива