Ислямът и банкнотите на Македония

За проблемите на Македония с идентичността пише германският "Ди Велт”, цитиран от Дойче веле. "На македонската банкнота от 50 денара е изобразен архангел Гавриил – по една фреска от черквата "Свети Георги" в Курбиново. На други македонски банкноти също са изобразени антични сгради или произведения. Най-далеч назад в историята се връща банкнотата от 10 денара, която е украсена с изображение на богинята Изида от втори век пр. Хр. То е намерено в Охридско, откъдето произхождат и картинките, оформящи други банкноти: една златна маска (100 денара) и една икона на Богородица (1000 денара).

Оформителите на банкнотите неслучайно се връщат чак до античността и Средновековието. Просто по този начин може да се заобиколи настоящето. Защото в това настояще доминират противоречията между етносите и религиите. В Македония живее голямо албанско малцинство, което отчасти изповядва исляма. Но албанците и ислямът почти не присъстват на банкнотите. Единствено на задната страна на банкнотата от 100 денара се вижда изглед от Скопие, където може да се види и минарето на една джамия, но само ако човек се вгледа внимателно", пише изданието.

Страдат ли балканските страни от излишък на история, който им пречи и днес? Швейцарският "Нойце Цюрхер Цайтунг" пише с ирония за "гората от паметници" в Скопие.

"Чърчил много пъти е казвал забележителни неща. Но един от неговите афоризми куца. Става дума за наблюдението му, че Балканите произвеждат повече история, отколкото могат да храносмелят. Вярно е по-скоро обратното: Балканите имат нужда от повече история. Например – от Реформация, Просвещение и улегнало народовластие. За съжаление, всичко това липсва в тази част от Европа. С други думи, балканските страни страдат не от излишък на история, а от недостиг на легитимност. Той е причината за идеологическите борби, които инструментализират историята, за да представят съществуващото положение или като справедливо, или като несправедливо. Този напън всичко да се обяснява с историята Чърчил неправилно припознава като трудност на усвояването", пише Андреас Ернст в статия за "Нойце Цюрхер Цайтунг".

По-нататък в публикацията четем: "Особено нагледен пример дава столицата на Република Македония. Там национал-консервативното правителство засади цяла гора от паметници. От тях се очаква да придадат историческа тежест на един по Титово време провинциален град. Пита се обаче: каква история трябва да се излее в бронз в една страна, в която македонци, албанци, турци, роми и сърби живеят по-скоро едни покрай други, отколкото заедно? Караниците там са в кърпа вързани. И то не защото Македония има "прекалено много история", а защото трудно се справя със задачата да бъде приемлива родина за всичките си граждани.

Когато се разбра, че сред статуите на моста над Вардар ще има и паметник на средновековния сръбски крал Душан, група албанци много се разгневиха. Въоръжени с чукове, те се опитаха да свалят вражеския владетел от пиедестала му. Но чуковете им се оказаха твърде малки и Душан остана надвесен отгоре. Акцията не доведе до нищо повече от поредния "исторически дебат", който има общо не толкова с историята, колкото с настоящето. Други недоволни протестираха по различен начин. Група неизвестни граждани взеха инициативата в свои ръце и без разрешение вдигнаха нов бронзов паметник. Сега вече и маршал Тито гледа от високото към своите някогашни поданици", пише "Нойце Цюрхер Цайтунг".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase