Екстеншъните – стотинки за индийките, хилядарки за европейките

Снимка: Gettyimages

Стилист в центъра на Лондон поставя финални щрихи на прическата на Наоми. Тя, около 30-годишна, докосва красивата си коса с ръка и остава доволна от резултата. И как няма. Косата е лъскава и обемна и пада около лицето и на едри вълни, предизвиквайки завист у другите жени в салона.

И наистина изглежда великолепно. Само че това не е нейната коса, или поне не всичката. Наоми е похарчила около 1000 паунда за естествена човешка коса, която да бъде прикрепена към нейната.

Тя е само една от десетките хиляди жени във Великобритания, които използват удължители за коса, а броят им се е увеличил с над 70 процента в последните 5 години.

Във Великобритания се изкупуват около 43 милиона тона човешка коса на година, количеството е достатъчно да покрие 2 милиона глави, пише "Дейли мейл".

Но много малко жени всъщност се замислят от къде идва тази коса, или по-важното – от кого.

В храма Йадагиригута в южна Индия бедна жена чака търпеливо своя ред, за да обръснат главата й. Повечето жени на опашката никога не са се боядисвали, изсушавали или рязали косите си. Наричат ги "девствени коси", които вървят и на най-високата цена. Сред жените е и 28-годишната Лавания, която току що се е разделила с дългите си кичури. Тя няма да получи нищо за това, или по-скоро няма да поиска нищо в замяна.

"Направих го, защото исках да кажа "Благодаря" на Господ. Не ме интересува какво ще стане с косата ми. Ако жена с лоша коса желае да използва моята стара, за да изглежда по-добре, то нека е така. По-добре, отколкото да отиде в кофата", казва тя.

В Индия е традиция жените да даряват своите коси в храмовете, ясно съзнавайки, че те ще бъдат продадени или дарени. Косата на Лавания е от най-високо качество, защото избягва шампоаните, маже я с кокосово масло и винаги я поддържа хидратирана. Въпреки че са тъмни на цвят, те се поддават лесно на изсветляване и лесно се превръщат в руси - най-популярният цвят във Великобритания.

Само за година друг храм Мирумала е спечелил 22 милиона пуанда. От там твърдят, че парите от продажбата отиват за благотворителност в болници и училища, но всъщност доходите са трудни за проследяване.

Храмовете далеч не са единствените играчи в тази международна търговия. Известно е, че дилъри на коса предлагат едва по 6 пауда на жените, за да се разделят с цялата си коса. Има информация, че понякога мъже принуждават съпругите си да го направят, някои дори са бръснати насила. В по-бедните квартали децата продават косата си за играчки.

Из цяла Азия и Източна Европа също обикалят дилъри, които предлагат на бедстващи жени малко подаяние в замяна на косата им. Източноевропейската коса е по-трудна за намиране. Известна като "славянска коса", тя е много мека и често руса.

Ежемесечни панаири за рязане на коса се провеждат в отдалечени части на Сибир и Украйна. Цените са изключително ниски - 38 паунда за тъмна и 45 за руса коса. Дария от Москва успяла да получи 120 паунда за тъмната си, дълга до кръста коса, но признава, че съжалила веднага.

Един от най-тъмните слухове за косите идва отново от Източна Европа. Говори се, че надзиратели подстригвали затворнички и продавали косите им.

Най-ценна заради дебелина си е косата от Бразилия и Перу. В селце в Перу, където средната работна заплата е 70 паунда, търговци пътуват от къща на къща, за да подстригват отчаяни жени. Китайската коса се смята за по-малко желана, защото е твърде права.

Средно жената губи между 50 и 100 косъма на ден, а търговците нямат намерение да губят и тази ценна придобивка. Те обикалят из цяла Азия, Източна Европа и Южна Америка из къщи и фризьорски салони, за да събират "мъртвата" коса. Тя често е в лошо състояние, но върви на безценица. Тази коса е известна като "отпадъците от гребена".

След като косата бъде събрана от целя свят тя се транспортира навита на огромни бали със самолети до фабрики, за да бъде обработена. Първият етап от подготовката на косата е нейното разплитане, което е дълъг и сложен процес, който се прави на ръка. След това тя се реше многократно с метален гребен, за да се изглади. Третият етап е разпределянето й в различни дължини. Накрая тя изглежда като добре спретната и фина опашка. Следващият етап е накисване. Най-евтино е да бъде накисната в киселина, за да се отстранят всички микроби, но най-често минава през специална баня, която е строго пазена тайна.

Британските фризьори поръчват директно от търговците на едро. Така косата завършва пътя си на главите на жени, платили хиляди за красотата й.

Връщаме се в салона при Наоми. Тя току що е получила красивата си дълга коса. "Получавам комплименти през цялото време. Хора се чудят как косата ми е толкова гъста. Никога не разбират, че е не е моята. Знам от къде идва тя, но вярвам на фризьора си. Със сигурност е получена по етичен начин..."